Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Леш реши да не губи време.
— Донеси ми портфейла. В якето на задната седалка е. Още не са определили гаранция, но намери пари спешно.
— Кога искате да дойда?
— Шофьорската книжка я донеси сега. А парите, когато съдията назове сумата. — Погледна към полицая. — Може ли да му позвъня пак, за да му кажа кога да дойде да ме вземе?
— Не, но той може да се обади на номератора ни и да разбере кога ще бъдете освободен.
— Чу ли това?
— Да — прозвуча гласът на господин Д. от мъничкия високоговорител.
— Не спирайте работа.
— Действаме.
Десет минути по-късно Леш влезе в общата арестантска килия. Беше стандартното помещение девет на девет метра, облицовано с огнеупорен материал, с решетки отпред и тоалетна и мивка от неръждаема стомана в ъгъла. Когато отиде и седна на пейката с гръб към стената, петимата присъстващи го огледаха. Двама от тях очевидно бяха наркомани, мазни като бекон и мозъците им без съмнение бяха изпържени по-рано същата нощ. Другите трима го зяпаха предизвикателно, макар да бяха само хора: мъж с масивни бицепси и дузина затворнически татуировки, седнал в отсрещния ъгъл, далеч от всички; гангстер със синя кърпа, вързана на главата, който правеше непрестанни тегели край решетките, и побъркан скинхед с тикове, застанал до вратата на килията.
Наркоманите, естествено, не ги беше грижа, че към компанията им се беше присъединил нов член, но другите го измерваха с поглед, сякаш беше агнешка плешка на деликатесния щанд.
Той се замисли за броя на лесърите, изгубени тази нощ.
— Ей, тъпанар — подхвърли той към мускулестия, — гаджето ти педал ли ти направи тези татуировки? Или беше твърде зает да те чука отзад?
Мъжът присви очи.
— Какво каза?
Гангстерът поклати глава.
— Сигурно чавка ти е изпила ума, бяло момче.
Смехът на скинхеда беше като шум от блендер — висок и бърз.
Кой да знаел, че вербуването става толкова бързо, помисли си Леш.
Фюри не се дематериализира пред «Зироу Сам». Вместо това отиде в «Скриймърс».
Тъй като нощта беше почти към края си, пред клуба нямаше опашка от чакащи, така че той влезе направо през главния вход и отиде до бара в дъното. Под гръмките звуци на рапа оцелелите от купона стискаха с мъртва хватка питиетата си и седяха подпрени един на друг по тъмните ъгли, неспособни дори да правят секс.
Барманът се приближи и каза:
— Сервираме последно питие.
— Мартини «Сапфир».
Барманът се върна с питието и разгъна коктейлна салфетка, преди да остави конусовидната чаша.
— Дванайсет долара.
Фюри плъзна петдесетачка по черния плот на бара и покри банкнотата с ръка.
— Очаквам нещо. И не е ресто.
Барманът се втренчи в парите.
— Какво ти трябва?
— Искам да яздя коне].
Другият взе да оглежда помещението.
— Нима? Това е клуб, не конна база.
— Никога не се обличам в синьо.
Барманът обърна глава към Фюри и го огледа набързо.
— С дрехи, скъпи като твоите, можеш да носиш какъвто си щеш цвят.
— Не харесвам синьо.
— Не си тукашен, така ли?
— Може да се каже.
— Лицето ти направо е смазано.
— Така ли? Не бях забелязал.
Настъпи пауза.
— Виждаш ли онзи отзад с рокерското яке с орел на него? Може би той ще ти помогне. Само предполагам. Не го познавам.
— Разбира се, че не го познаваш.
Фюри остави петдесетачката и питието и тръгна през оредяващите посетители с една-единствена мисъл в главата си. Тъкмо се приближи, и въпросният тип се изниза от страничната врата.
Фюри го последва в уличката и в момента, в който се озоваха навън, нещо изщрака в съзнанието му, но той не обърна внимание. Интересуваше го едно-единствено нещо и беше толкова обсебен от него, че дори гласът на Магьосника бе замлъкнал.
— Прощавай — каза той.
Дилърът се обърна и измери Фюри набързо, както бе направил барманът.
— Не те познавам.
— Така е. Но познаваш мои приятели.
— Нима? — Когато Фюри размаха двеста долара пред него, онзи се ухили. — А, да. Какво търсиш?
— Х.
— Уцели момента. Почти съм го свършил.
Скъпият пръстен на дилъра проблесна в синьо, когато той пъхна ръка в джоба си.
За част от секундата в ума на Фюри изскочи образът на дилъра и наркомана в уличката — онези, на които той и лесърът се бяха натъкнали преди толкова много нощи. Странно, че от онази среща беше започнало спускането му надолу по наклона, което го бе довело дотук, до този момент, до тази задна уличка, където в ръката му се озова малко пликче с хероин.