Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Свали си робата.
— Защо?
— Защото, ако аз го направя, ще я разкъсам.
Тя вирна брадичка и спусна клепачи. По този начин, макар да трябваше да погледне нагоре, за да срещне очите му, тя пак го наблюдаваше отвисоко.
— Защо е нужно да се съблека?
С цялата си собственическа страст той изръмжа:
— Ще те маркирам.
— Нима? Съзнавате ли, че нямате никакво основание?
— Имам всички основания.
— Преди не ме желаехте.
— Как ли пък не.
— Сравнихте ме с друга жена, с която сте се опитали да бъдете, но не сте могли.
— А ти не ме остави да довърша. Тя беше уличница, на която платих, за да се отърва от девствеността си. Не жена, която съм желал. Не беше ти. — Той вдъхна аромата й. — Тя не беше ти.
— И все пак сте приели Лейла, нали така? — Той не отговори и тя отиде бавно до банята, за да пусне душа. — Да, приели сте я. Като Първа избраница.
— Това няма нищо общо с нея — отговори той от прага.
— Как да няма? Избраниците са едно цяло и аз все още съм една от тях. — Кормия се обърна с лице към него и остави робата й да се свлече на пода. — Не съм ли права?
Членът на Фюри се притисна в ципа на панталона му. Тялото й сияеше под вграденото осветление, гърдите й бяха щръкнали, а бедрата й бяха леко разтворени.
Тя се пъхна под душа и той я наблюдаваше как изви гръб назад и започна да мие косата си. С всяко нейно движение губеше и малкото останало му чувство за цивилизованост. С някаква отдалечена част от съзнанието си разбираше, че трябва да си тръгне, защото щеше да превърне една и бездруго усложнена ситуация в нетърпима. Но тялото му беше открило храната, от която се нуждаеше, за да оцелее.
И в мига, когато излезеше от проклетия душ, щеше да я погълне жива.
38.
Да, тя щеше да му го позволи.
Кормия изплакна пяната от косата си и в мига, в който излезе изпод душа, знаеше, че ще се озове легнала под Примейла.
Щеше да му се остави да я вземе. И тя щеше да вземе него.
Стига толкова «едва», «почти» и «дали го направиха вече, или още не». Дотук с капризните поврати на съдбата, впримчили и двама им. Край на нейното вечно послушание и изпълнителност.
Тя го желаеше. И щеше да го има.
По дяволите сестрите й. Той принадлежеше на нея.
Макар и само днес, изтъкна вътрешният й глас.
— Майната ти — тросна се тя на мраморната стена. Решително врътна крана наляво и отвори вратата. В мига, в който водата спря, пред нея се изправи Примейлът.
Беше гол. Възбуден. С докрай издадени кучешки зъби.
Издаде истински лъвски рев и когато звукът отекна сред мрамора в банята, влагата между краката й стана още по-изобилна.
Той я приближи и тя не оказа никаква съпротива, когато я грабна през кръста и я повдигна във въздуха. Не беше нежен, но тя и не искаше нежност и за да бъде сигурен той в това, го ухапа по рамото, когато влязоха в спалнята.
Той изръмжа отново и я запрати на леглото. Тялото й отскочи веднъж. Два пъти. Тя се преобърна по корем и се опита да изпълзи напред само за да го накара да се потруди. Дори не й минаваше през ум да му се опъва, но дявол го взел, щеше да му се наложи да я погони…
Примейлът скочи върху гърба й и прикова ръцете й, вдигнати над главата. Тя се опита да се дръпне, но той раздели краката й с колене и ги притисна с таза си. Ерекцията му се плъзна надолу и я докосна по най-интимното местенце, като я накара да се извие в дъга.
Той отпусна ръце само колкото да й позволи да извърти рамене и да го погледне.
Целуна я. Дълбока и продължителна целувка. Тя все така държеше на играта си, изоставила традицията на Избраниците за кротко отдаване.
Неочаквано той се дръпна назад, отмести се малко и…
Кормия изстена, когато проникна в тялото й с едно плавно движение. После вече нямаше време за говорене, за мислене или за разсъждаване върху болката, тъй като тазът му се задвижи устремно. Беше толкова хубаво, толкова съвършено — от уханието му на тъмни подправки и приятната му тежест до косата му, надвесена над лицето й, и стоновете, изтръгващи се от полуотворените устни и на двама им.
Движенията му в нея станаха по-дълбоки, тя още повече разтвори бедра и отговори на ритъма му с движението на ханша си.
В очите й бликнаха сълзи, но не им обърна внимание, понесена от безпощадния вихър. На мястото, където бяха съединени, се появи огнено кълбо, което все повече я изпълваше, докато си помисли, че ще изгори жива, но това изобщо не я плашеше.