Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Липсва им изкусност — кисело каза Миранда.
— Може би — каза той, — но ми остава все по-малко време, а имам доста работа за вършене, докато чакам Калис и Накор.
— Мога ли да ви бъда в помощ? Гневливия ме чака в една кръчма в Ла Мут. Ако може да свърши нещо…
— Засега му изпратете съобщение да чака. Нека се наслаждава на момичетата на Таберт и на добрата бира — каза Пъг. — Колкото до вас, тук има толкова неща за вършене, че с удоволствие ще приема помощта ви, ако не възразявате…
— Няма да готвя — каза тя, — нито да пера.
Пъг весело се засмя.
— Наистина, за пръв път от дълго време се смея така хубаво. — Той поклати глава. — Наистина няма смисъл. Островът на чародея ми осигурява всичката необходима храна и пране. Давам нареждания на Гатис и когато всичко е готово, просто пренасям храните и бельото тук. Това е. А вие, драга, ми трябвате, за да се поровите в някои части на тази стара библиотека, за да открием някои следи.
— Следи към какво? — попита Миранда, вече наистина заинтригувана.
— Нишки към посоката, която трябва да поемем, за да открием някого, ако тревогите ни се увеличат.
Като наведе главата си на една страна, все едно че вече знаеше отговора, тя каза:
— Кого?
— Ако Калис ми донесе съобщенията, от които най-много се страхувам — каза Пъг, — ще трябва да открием единственото същество, което — доколкото знам — е способно да се противопостави на магията, срещу която ще бъдем изправени. Ще трябва да се опитаме пак да намерим къде е Черния Макрос.
20.
Проход
Калис вдигна ръце.
Хората зад него спряха и мълчаливо подадоха сигнал на другите в редицата също да забавят крачка. Откакто преди два дни бяха влезли в тунела, бяха решили, че ще се движат мълчаливо. Всички съобщения се предаваха с жестове и шумът беше сведен до минимум.
Всеки от отряда на Калис беше обучаван на подобно държане, но хората от клана на Хатонис и наемниците, доведени от Праджи, в началото бяха прекалено шумни. Обаче бързо се научиха и не се нуждаеха от по-нататъшно напомняне да пазят тишина.
От стоте и единайсет мъже, напуснали лагера — шейсет и шест под командуването на Калис и четирийсет и пет — с Грейлок, Праджи, Вая и Хатонис, от сражението със сааурците пред пещерата бяха оцелели седемдесет и един.
„Горе“ сега беше понятието за равнината Джамс. Тунелът постоянно вървеше надолу и Накор изчисли, че може би се намират на половин километър под повърхността на земята. Предишната нощ, докато лагеруваха, бе пошушнал на Ерик, че някой много е искал да търгува с равнината отгоре, за да изгради такъв дълъг и дълбок проход. Или пък че е искал входната му врата да е на безопасно разстояние от дома му.
Тунелът имаше еднаква форма и се променяше само от някоя изпъкнала скала, където е било по-лесно да се заобиколи, отколкото да се прокопае. С изключения на тези малки отклонения проходът беше с постоянна височина от два метра и нещо, широк три метра и очевидно безкраен.
На някои места имаше разширения, които можеха да служат за почивка или за складове на провизии, но никой не знаеше за какво точно са били предназначени.
Калис се обърна и махна на Луис да се приближи. Ерик се почуди на избора, докато не видя, че Калис вади от пояса си кама.
Близо до капитана имаше разширение, но Ерик имаше впечатлението, че е по-голямо от другите, срещани досега. Почувства движение във въздуха и се запита дали не са стигнали някаква част от изоставения град, за който им беше разказвал Праджи. Знаеше, че не е възможно да са стигнали толкова далеч на юг, но може би имаше и друго такова място тук, в планините.
Калис и Луис се скриха в мрака. Единствената факла бе в средата на колоната и осветяваше наоколо съвсем слабо. Ерик не знаеше как се оправя Калис — зрението му очевидно не беше като човешкото, защото слабата светлина, която достигаше началото на дружината, едва позволяваше на Ерик да види гърба на дьо Лунвил. Ерик потръпна, защото в прохода беше студено. Всички бяха измръзнали, но мълчаливо понасяха несгодите.
Откакто загубиха Фостър, дьо Лунвил разпределяше задачите, изпълнявани по-рано от ефрейтора, равномерно между Биго и Ерик. Ерик не беше сигурен дали това е някакво признание за способностите им, или просто му бяха подръка — те бяха хората, който обикновено дьо Лунвил намираше зад себе си, когато се обърнеше.