Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Кроукър леко наведе дулото на щайера. Тази пушка беше специална, с два спусъка, наредени един зад друг. Първият изискваше стандартния натиск от килограм и четвърт, докато вторият произвеждаше изстрел при докосване с тежест едва сто грама.
— Махур дойде да види Рейчъл — прошепна в ухото му Джени. — Там ме намери… Казах му какво съм открила, тъй като напразно те търсих по мобифона…
Той сложи пръст на спусъка и промърмори:
— Изключил съм го. В момент като този едва ли мога да разговарям с когото и да било…
От ролса слезе млада жена. Беше висока ориенталка с гъвкава фигура, облечена в зелено копринено костюмче. Тайландката, която опитва храната…
— Аз накарах Махур да ме доведе тук — продължи да шепне Джени. — Нали ти казах, че не възнамерявам да стоя със скръстени ръце? Е, добре, заех се да търся отговор на определени въпроси… Преди всичко каква е първопричината за бъбречния блокаж на Рейчъл… След като ти разкри ролята на Стански във всичко това, аз разбрах, че той умишлено изостря възпалителните процеси в организма й… И съвсем естествено допуснах използването на отрова още от самото начало…
Бодигардовете на Барбачена блокираха улицата, ловко разделяйки я на сектори. Думите й най-сетне стигнаха до съзнанието на Кроукър.
— Отрова ли? — вдигна глава той. Едва сега му стана ясно от какво значение е фактът, че „Боунярд“ е собственост на братята Бонита. Рейчъл не е припаднала от свръхдоза наркотици, а от отровата на близнаците… Но какво променяше това? Примката около шията му бе все така стегната. Той трябваше да убие Барбачена, за да спаси живота на племенницата си.
Тайландката размени няколко думи с един от бодигардовете, после се наведе към вътрешността на ролса.
Очевидно предаваше някакво послание. Сигурно на Барбачена. Секунда по-късно две от горилите се насочиха към входа на ресторанта, жената се отстрани от колата.
През отворената задна врата се появиха обувки от черна слонска кожа. В следващия миг на асфалта стъпи и техният собственик, облечен в черен костюм от тропикал и бяла копринена риза. Ръката му с широка златна гривна леко докосна покрива на ролса.
Кроукър веднага го позна: Хуан Гарсия Барбачена, мишената… Пръстът му вдигна нагоре предния спусък на карабината, заедно с него отскочи и предпазителят. Показалецът му легна върху втория. Сега само едно леко свиване разделяше мишената от вечността…
Усети ръката на Джени върху рамото си и направи опит да не реагира на нейното докосване.
— Тук съм да те спра — прошепна тя. — Рейчъл е била отровена. Покрай наркотиците, които се очакваха, в кръвта й имаше и следи от етиленгликол…
— Етиленгликол? — Той застина, хванал главата на Барбачена в оптическия мерник. — Но това е антифриз!
— Точно така! Изключително подходяща отрова. Няма мирис, няма вкус, лесно можеш да я смесиш с някаква напитка или кафе… Били са абсолютно сигурни, че никои няма да я открие у Рейчъл — доказана наркоманка, която на всичкото отгоре има само един бъбрек… И са били прави.
Високата азиатка беше на тротоара, Барбачена бавно се обръщаше с гръб към сградата, на чийто покрив се намираха тримата. След секунда щеше да се вмъкне във входа на „Ан Чай“ и шансовете му ставаха нулеви.
Лицето на латиноамериканеца светеше срещу него като ярка луна. Пръстът му замръзна върху спусъка, въздухът напусна дробовете му с тих съсък. В момента, в който този съсък изчезнеше, Барбачена щеше да се озове на паважа с отнесена наполовина глава.
— Каква е ползата за мен от тази информация? — тихо прошепна той. — Само дето усилва омразата ми към Бонита!
— Предписах й съвсем ново лечение — забързано отвърна Джени. — Вкарах в системата етанол, който ще забави изграждането на гликолова киселина в кръвта й. Едновременно с това продължаваме промивките на бъбрека…
— Какво искаш да кажеш? — попита я и задържа пръста си върху спусъка. — Продуктите на разграждането отдавна са нанесли на бъбрека й непоправими поражения.
— Поражения да, но не и непоправими! — горещо прошепна тя. — Нямаш представа каква чудесна машина е човешкото тяло! Изхвърлим ли гликоловата киселина от кръвта й, увредените клетки бързо ще се възстановят. За няколко месеца бъбрекът ще започне да функционира нормално… — Впи пръсти в рамото му: — Нима не разбираш, Лю? Рейчъл не се нуждае от трансплантация, а ти не си длъжен да извършиш това отвратително престъпление!