Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Пипнах те, moricone! — разчете движението на устните му Кроукър.
Махур стреснато се извърна, а дясната ръка на Хектор се протегна напред. Гледан отстрани, жестът беше напълно невинен. Просто един човек подава ръка на друг… Но Кроукър успя да зърне мигновения проблясък на острието на скалпел, което потъна дълбоко в тялото на Махур. В следващия миг вече тичаше презглава към мястото на трагедията.
Очите на адвоката се разшириха, устните му се разтеглиха. Сякаш беше хапнал нещо много сладко… Олюля се, но убиецът услужливо го подкрепи.
Кроукър стигна последната редица зяпачи. Никой не желаеше да му направи път. Беше принуден да пусне в действие лактите си и да не обръща внимание на ругатните и ритниците, които го следваха.
На няколко метра от него Хектор спокойно играеше ролята на добрия самарянин. Подхванал ранения под мишниците, той го извлече встрани от пътя на пожарникарите, които тичаха с маркучи в ръце. Внимателно и почти нежно го положи на тротоара, дясната му ръка остана притисната в гръдния кош на нещастника. Кроукър безпомощно гледаше как китката му прави къси въртеливи движения, пробивайки път на скалпела между ребра и вътрешни органи. Нагоре и все по-нагоре, към сърцето…
Беше достатъчно близо да вижда всичко това, но все още твърде далеч, за да помогне на жертвата. Продължаваше да си пробива път през тълпата. В един момент главата на Хектор се повдигна като на стражево куче, после отново се отпусна. Броени секунди по-късно фигурата му вече се отдалечаваше от местопрестъплението. Сякаш беше невидим. Никой не го погледна, никой не го попита какво търси точно в центъра на отцепения район. Или хората наоколо бяха твърде заети, или пък той използваше някаква непозната техника на Хета-И…
Вървеше бавно и спокойно, сякаш не бързаше за никъде. Спря зад гърба на Джени, която обработваше раните на лошо обгоряло момиче. Очите му се втренчиха някак замислено в нея. Постоя известно време така, после се обърна и неизвестно как погледна право в очите на Кроукър. Светът сякаш изчезна. Върху устните на убиеца се плъзна загадъчна усмивка, миг по-късно вниманието му отново бе насочено към жената.
Лю удесетори усилията си. Но потната и възбудена тълпа се беше превърнала в плътна маса и той бе принуден да отмества хората пред себе си като тежки и неподатливи дървени трупи.
Видя как Хектор се навежда над Джени. На фона на пламъците и гъстите облаци дим начупената му кестенява коса сякаш пламна… Кроукър нададе яростен вик, но той потъна в общата глъч. Ръцете на близнака се сключиха около шията на Джени. Господи, нима никой не виждаше какво става?! Разбра, че това е отмъщението на Хектор: да убие Джени пред очите му…
Дясната ръка на латиноамериканеца докосна тила й, лявата погали косата й. Тя се обърна и погледна обезобразеното му лице. После замръзна. Хватката около шията й се стегна.
Кроукър заблъска хората около себе си с отчаяна сила. Младата жена щеше да умре, а той не беше в състояние да стори каквото й да било.
— Не! — пронизително изкрещя той. — Не-е-е!…
В следващата секунда се появи Антонио. И той като Хектор — сякаш от празно пространство. Дръпна ръцете на брат си, онзи се обърна и нещо извика. Но той решително поклати глава. Тялото му видимо се стегна и Хектор отдръпна ръцете си от Джени.
Кроукър най-сетне се измъкна от тълпата и понечи да прелети трите крачки, които го деляха от младата жена.
— Дотук, приятел — изпречи се пред него някакъв млад полицай. — Съжалявам…
— Отдръпнете се, сър — появи се и още един униформен. — Оставете професионалистите да си вършат работата.
Понечи да продължи пътя си, но вторият полицай вдигна ръка:
— Казах да се отдръпнете, сър!
Другата му ръка бавно се плъзна към кобура.
Кроукър се спря. Зад рамото на полицая зърна Джени, която обработваше отворената рана на мъж, проснат върху брезентова носилка. Успя да различи лицето на ранения. Беше Махур.
Появиха се двама санитари в бели престилки, Джени вдигна глава. Санитарите изслушаха кратките й разпореждания, кимнаха и понесоха Махур към близката линейка. Тя вървеше отстрани и притискаше нещо бяло към гърдите му. Полицейският кордон се отвори да им направи път. Миг по-късно всички изчезнаха в линейката, шофьорът даде газ и включи сирената.
От гърдите на Кроукър се откъсна въздишка на облекчение. Поне тя се измъкна от обсега на бесния Хектор. После се окопити и започна да се оттегля назад. Точно сега не му беше до разправии с полицията.