Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Някъде, не много далеч оттук, пристигаше човек на име Хуан Гарсия Барбачена. Може би с частен самолет, насочил се към пистата на дискретно летище, може би с кораб, пуснал котва оттатък граничната зона. Кораб, край който се поклаща тъмносинята „цигара“ на Бени…
Кой бе верният сценарий? Кроукър не знаеше това. Както не знаеше дали Бени е приятел или враг…
Тридесет и три минути след полунощ.
Намести щайера върху триножника, погледна през оптическия мерник „Сварски“ и направи малки корекции. Остана известно време в това положение, тъй като искаше зрението му да се нагоди към плоското двуизмерно изображение, което се появяваше в окуляра. Беше готов.
Вдигна бинокъла и огледа улицата под себе си. Всеки, който използва подобен уред, трябва да умее да чака. Зоната на наблюдение е толкова ограничена, че нетърпението винаги означава пропуск на нещо важно. Освен това човек трябва да се придържа към определено темпо: тридесет секунди оглед в търсене на обекта, тридесет секунди почивка. В противен случай окото се уморява и пак може да се пропусне нещо важно.
Той наблюдаваше лицата на младите хора, които се точеха пред очите му. Някои бяха оживени от едно-две питиета, други от марихуана, трети — от очакването за секс. Спомни си отдавна отминалото време, когато лятото изглеждаше безкрайно, а думата „бъдеще“ беше напълно лишена от смисъл. Мисълта за лятото му напомни за риболов и за Бени. „Кой всъщност е Бени Милагрос? Приятел, или държавен служител с таен живот? Странно — въздъхна. — Защото ми липсва, какъвто и да е…“
Някакво предчувствие го накара отново да насочи бинокъла към Уошингтън Авеню. Пред „Ан Чай“ положението беше като на всяка улица — едно и също, но винаги с различни действащи лица. С изключение на…
С изключение на един младеж, който небрежно се беше облегнал на открит мерцедес последен модел, наежен и грозен като грях, а едновременно с това безкрайно привлекателен. Беше облечен в лек и елегантен костюм на „Армани“, носеше меки италиански мокасини. Дългата му коса беше зализана, скръстените на гърдите ръце сякаш всеки момент щяха да скъсат ръкавите на елегантното сако.
Използвайки младежа за отправна точка на наблюдението си, Кроукър бавно започна да изследва обстановката. На няколко крачки по-нататък откри още двама здравеняци. Отдясно спря черен мерцедес, от който се появиха други трима. Още един автомобил от същата марка беше паркирал на ъгъла на Девета улица и той започна да се оглежда за сивия ролс-ройс.
В този момент долови зад гърба си някакъв шум. Съвсем тих, като от внимателно открехната врата на ръждясали панти. „Нерви — тръсна глава той. — Голямото напрежение изостря сетивата. Състояние, което съществува у хората още от зората на цивилизацията…“
Завъртя дулото на пушката, почти сигурен, че насреща му ще изскочи някой от охраната на Барбачена. Вместо това зърна приведената фигура на Махур, който безшумно се придвижваше към него. Сърцето му се сви, когато видя Джени зад гърба му…
— Какво си въобразяваш, че вършиш, Махур? — просъска. — След минута-две тук ще ври и кипи! Веднага я отведи някъде по-далеч!
— Почакай малко, Лю! — умолително го погледна тя.
— Защо си тук? — троснато я попита. — Точно сега ли трябваше да оставиш Рейчъл сама?
— Тя е в добри ръце, Лю… Лично съм подбрала екипа, който се грижи за нея!
— Но тя има нужда от теб!
Сам се изненада от остротата на гласа си. Сърцето му се свиваше от страх за живота на Рейчъл и безопасността на Джени. Извърна глава към Уошингтън Авеню точно навреме, за да забележи появата на сивия ролс-ройс. „Господи, всичко отива по дяволите!“ — въздъхна, а на глас каза:
— Нали ми обеща да бъдеш там, когато се появи бъбрекът?
— Сър, не бих си позволил да я доведа тук, ако…
— За Бога, Лю…
— Млъквайте и двамата! — просъска Кроукър и стисна приклада на щайера. Както пушката, така и триножникът му се струваха по-верни приятели от хората до него. — Трябва да изпълня своята част от сделката! Искам Рейчъл да бъде спасена, нищо друго не ме интересува!
— Нали затова съм дошла! — повиши тон Джени.
Беше непосредствено зад него. Усещаше топлината на тялото й, познатия й аромат. Ролсът беше с тъмни стъкла, от покрива му стърчаха три антени. Какво ли имаше вътре, освен клетъчни телефони? Вероятно компютър, свързан директно с Интернет и Уеб Уайд. Задната врата се отвори, около нея се сви плътен пръстен от телохранители. Барбачена беше тук…