Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Видя Джени да коленичи до младо момиче, очевидно улучено от летящите стъкла и отломки. Хукна да й помогне. Положила главата на момичето в скута си, тя й шепнеше успокоителни думи и едновременно с това се опитваше да прецени сериозността на раните й. Той започна да изпълнява кратките й заповеди: късаше дрехи и правеше временни турникети, местеше по-леко ранените встрани от задушливия дим и пламъците на избухналия пожар. Двамата тъкмо е опитваха да вдигнат поредното тяло, когато в далечината е чу вой на полицейски сирени.
Кроукър потръпна. Не можеше да си позволи да остане тук въпреки невъобразимата бъркотия след експлозията.
— Джени! — извика той. — Трябва да се махаме!
Тя се обърна. Лицето и ръцете й бяха изпръскани с кръв. Видял изражението й, Кроукър прехапа устни и замълча.
— Зная, че не можеш да останеш, Лю… — каза тя, надвиквайки с усилие воя на сирените. — Зная, че ченгетата те търпят. Но аз съм лекар, много хора тук се нуждаят от помощта ми…
Той сведе очи към окървавеното момиче, което превързваха.
— Хайде, върви! — отблъсна го Джени, а той забеляза сълзите, които бавно наедряваха в очите й.
— Джен, аз…
Обърна му гръб и изтича към друг ранен. Воят на полицейските сирени стана оглушителен.
Махур се промъкна край него и хукна към горящия ресторант.
— Хей, какво правиш? — кресна Кроукър. — Връщай се!
— След малко, senor — блеснаха зъбите върху мургавото лице. — Трябва да разбера какво е станало вътре…
От отворите на прозорците се виеха пламъци, димът стана още по-гъст. Във въздуха се появи противната сладникава смрад на изгоряла човешка плът.
— Аз ще ти кажа какво е станало — извика той. — Барбачена е мъртъв, антуражът му също… Виж каква пещ е вътре. Не вярвам да е оцелял…
Махур вдигна ръка да предпази лицето си от пламъците и пристъпи напред.
— Има и заден вход — извика в отговор. — Може би някой е успял да се измъкне преди експлозията…
— Ти си побъркан! — изкрещя Кроукър и се втурна подире му. Полицейските сирени заприличаха на вой на ловджийски кучета, попаднали на следа.
Махур също ги чу, спря и се обърна да го погледне:
— Madre de dios, senor. Vamos! Ченгетата ще бъдат тук след броени секунди!
— Няма да ги оставя да пипнат теб! — тръсна глава той.
— Добре — съгласи се адвокатът. — Дайте ми три минути, не повече. Но ме чакайте в колата… — Отбеляза появата на първата полицейска кола: — Рог favor, senor. La pelota esta aun en el tejado… Играта още не е свършила…
Кроукър отново видя Джени. Ръцете й сръчно превързваха ранените, устните й шепнеха успокоителни слова. Имаше дарба на лечителка. Сякаш излъчваше нещо особено; нещо, което облекчаваше болката и намаляваше страданието…
Започна да си пробива път към мустанга. „Така вероятно се чувства сьомгата, тръгнала да хвърля хайвера си срещу течението на планинска река“ — рече си той. Тълпата любопитни ставаше все по-голяма и напираше в обратна посока.
Най-сетне се добра до колата и завъртя стартерния ключ. Успя да направи маневра и да качи двете колела на тротоара. Така беше сигурен, че няма да се окаже заклещен от движението. Хаосът и виковете останаха зад гърба му, огледалцето за обратно виждане отразяваше пламъците на разрастващия се пожар.
Патрулните коли ставаха все повече, от тях изскачаха униформени полицаи. Някои се втурнаха към местопроизшествието, други започнаха да разпръскват тълпата. Появиха се и първите линейки. Един от санитарите приклекна до Джени, която продължаваше да дава първа помощ на ранените. Тя му каза нещо, той кимна и започна да насочва носилките към по-тежките случаи.
Пристигна и пожарната. Ченгетата обединиха усилията си и успяха да отворят път за маркучите. Миг по-късно блестящите водни струи се насочиха към предната част на взривения ресторант. На местопроизшествието липсваше единствено екипът за борба с терористични акции, но без съмнение и той скоро щеше да се появи…
„Защо Махур не се връща? — раздразнено се запита Кроукър. — Пожарникарите и полицията ще блокират пътя му всеки момент.“
В този миг адвокатът изскочи на тротоара и се огледа. Очевидно търсеше резедавия мустанг. Кроукър отвори вратата, стъпи на прага и размаха биомеханичната си протеза, чиято метална повърхност отрази светлините на полицейските коли. Махур го забеляза и лицето му светна от облекчение.
В същия момент Кроукър видя фигурата на Хектор, която безшумно изскочи от тълпата и се насочи към мургавия адвокат. Счупеният на два пъти нос беше покрит с дебела лепенка, но раната на скулата му зееше — гола и кървава като сурова пържола. Кожата около нея блестеше от някакво мазило…
Лю нададе остър вик и посочи близнака. Махур му отвърна с успокоителен жест, без да забележи опасността. В следващата секунда Хектор изскочи пред него.