Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Възбудата увеличи притока на кръв в лицето на Хектор, върху марлята на носа му се появи яркочервено петно. Приклекна до муцуната на крокодила и промърмори:
— Виждаш докъде ни докараха твоите цивилизовани идеи…
Сърцето на Кроукър замря. Или този тип насреща му се е побъркал окончателно, или наистина говори на крокодила! Влечугото разтвори паст, сякаш се хилеше, после челюстите му рязко изщракаха. В очите му светеше жестокост, могъщата опашка удари стената, във въздуха се вдигна облак прах, примесен с късчета мазилка.
— Хектор…
— Говори с Антонио, а не с мен! — извика онзи.
— Но Антонио го няма тук, Хектор — промълви примирително, осъзнал, че в случая му трябва много търпение. — Тук сме само ние с теб и духовете на хората, които току-що уби…
Ръцете на близнака се протегнаха над пламъците, които се издигаха от каменното си легло.
— Магьосниците могат много, senor — промърмори малко по-спокойно той. — Щеше да знаеш това, ако се беше родил в Асунсион… Щеше да го усетиш, ако в жилите ти течеше кръвта на гуарани… — Дланта му се спусна ниско над огъня, очите на крокодила се превърнаха в тесни цепки. — Една от най-здравите основи на Хета е трансформацията… Магьосникът потъва в огъня, но остава невредим…
Ръката му действително се скри в пламъците. Ръкавът на ризата му пламна, във въздуха се усети миризма на изгорял памук и човешки косми. Видя се как пръстите му се свиват в юмрук, а огънят бързо пълзи нагоре. Искрите и пукотът на горящия плат бяха шумни като горски пожар. Устните му се разтеглиха и оголиха зъбите, до ушите на Кроукър долетя звук, наподобяващ протяжна песен.
Огнените змийчета се плъзгаха по гърдите и гърба на Хектор. Ризата му обгоря докрай и се пръсна в раменете.
После разтвори юмрук, в дланта му мътно проблеснаха три тъмни камъка. Крокодилът отвори очи, огънят потрепна и угасна, сякаш попаднал под струите на порой.
Хектор се усмихна и насочи пръст към крокодила:
— Магьосникът се е превърнал в звяр, за да изпие кръвта на своите врагове и да се съхрани във времето. Това е истината, senor… — Разкъса остатъците от ризата си и ги захвърли на пода: — Ти виждаш с очите си тази истина, но умът ти отказва да я възприеме.
Не беше точно така. Кроукър си спомни твърдението на Бени, че дядо му Хумаита Милагрос се е превърнал в тигрова акула.
— Махур сам си плаща мобифона — рече на глас той. — Бени Милагрос няма нищо общо с това. Но вие с брат ти се опитахте да ми внушите обратното, да ме скарате с Бени, да ме откъснете от света… Защо?
— По същата причина, поради която убих Естрела и Пабло — отвърна той. — Човекът е обществено животно, което ежедневно се нуждае от себеподобните си. В кризисни моменти той търси помощта на най-близките си… — Кроукър със смайване установи, че тялото му изглеждаше напълно недокоснато от огъня. Само косата му носеше следи от опърлено. — Но човек показва истинската си същност, когато е сам, когато напълно се освободи от това, което наричаме цивилизованост… Само тогава можем да се докоснем до вътрешното му АЗ, до онова скъпоценно и красиво нещо, което трябва да се вдъхва като аромата на висококачествена пура…
Хектор се разсмя, а крокодилът раззина челюстите си. В един кратък миг Кроукър изпита невероятното усещане, че смехът излита от устата на отвратителното влечуго.
— Май нищо не разбираш, а? Семейство Лайес не могат да ти помогнат, тъй като вече сме в друга фаза на играта… Сега ти си сам!
Той не го изчака да довърши. Протезата му улови увисналата от тавана жица, в същото време подметката му се стовари върху крокодила и челюстите шумно се захлопнаха. В следващата секунда жицата се уви около тях, пръстите му я стегнаха в апашки възел. Звярът се разтърси в напразен опит да се освободи.
Хектор нададе нечленоразделен рев и се втурна напред, но той вече го чакаше. Ръбът на протезата удари счупения нос на близнака, тялото му почти не се помръдна.
Онзи се строполи на пода като подкосен, от разтворената рана бликна ален фонтан. Кроукър го довърши с добре премерен ритник в долната част на ребрата, Хектор се просна в ъгъла — там, където допреди малко дебнеше крокодилът…
Сграбчи го за косата и го повлече към кухнята. В носа го удари тежката миризма на прегорял зеленчук и той отмести тигана от огъня. Пусна безжизненото тяло в средата на помещението и отвори хладилника. Разкопча колана на близнака, смъкна панталоните му и изсипа цяла формичка лед върху оголените му гениталии. Онзи нададе остър писък и се свести.