Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Няма да повтарям, senor! — смръщи вежди близнакът. — Направи каквото ти казвам, за да не съжаляваш!
Кехлибареният блясък започна да се завръща в очите на Хектор, зениците им бързо се избистряха.
— Не аз, а вие трябва да се страхувате, Антонио! — изръмжа детективът. — Ще си разчистим сметките веднъж и завинаги! — Нажеженият нокът се насочи към бузата на Хектор.
Антонио скочи почти в същия миг, в който се сгърчи тялото на брат му.
— Недей, senor! Ти не знаеш какво…
В помещението се разнесе змийско съскане, въздухът се изпълни с противна сладникава миризма. Хектор нададе животински рев, тялото му се разтърси под коляното на Кроукър. Край на магиите…
— Тъмните камъни знаят — прошепна Кроукър и прибра нокътя в металната му обвивка. Върху бузата на Хектор зейна дълбока рана, бликна кръв. — Сега вече е белязан. Това ще напомня и на двама ви, че…
Изви се внезапна вихрушка, някой сякаш отне кислорода му. Вероятно за миг беше изгубил съзнание, тъй като изведнъж се беше озовал на метър-два от тялото на Хектор, притиснат до вратата на хладилника… Гърбът го болеше ужасно, над него заплашително се надвесваше високата фигура на Антонио.
— Веднъж ти казах, че си изключение, помниш ли? — просъска с едва сдържана ярост той. — По простата причина, че не си прегрешил! Сега нещата се промениха, горко ти!… Светът е като кръв. Винаги течен, винаги променлив… Приятелството се ражда и умира… Единствената истина в живота е, че не можеш да разчиташ на нищо… — В тона му се появи предишната тъга: — Не биваше да нараняваш Хектор, senor…
— Я виж какво е направил тук! — изръмжа Кроукър и с мъка започна да надига. В гърдите му клокочеше гняв: — Брат ти е бясно куче, Антонио! Нима забрави, че по същия начин е убил и Роза? — Хвана се за дръжката на хладилника, и най-сетне успя да се изправи: — И след всичко това ти продължаваш да го защитаваш! Защо?
— А ти как мислиш?
— Сам каза, че си обречен, Антонио. Благодарение на Хектор…
Отчаяно се нуждаеше от време за възстановяване на силите. Какво му беше сторил тоя тип? Хета-И… По някакъв начин Антонио беше успял да отнеме силите му.
— Погледни истината в очите — с усилие продължи Кроукър. — Мокой го няма. Онова, което ви е свързвало и ви е давало чудотворни сили, вече не съществува…
— Yo tengo la sarten рог el mango! — просъска Антонио и по бузите му изби червенина. — Аз командвам парада! А сега се махай, senor! Напусни тази къща веднага, ако все още храниш някаква надежда да спасиш живота на племенницата си!
„Реми — рече си Кроукър. — Най-доброто възможно решение за момента.“ Нямаше друг избор и другият прекрасно го знаеше. Животът на Рейчъл продължаваше да виси на косъм… Но в момента, в който Барбачена умре и смъртта му бъде потвърдена от Махур, нещата ще се променят. Джени ще получи бъбрека и ще го присади на Рейчъл. След това правилата на играта ще бъдат други. Тогава пощада няма да има…
— Esta terminado del todo, senor… Всичко между нас е свършено. Сега ние сме смъртни врагове! Comprende? Никой не може да каже какво ще става от полунощ нататък. Теб те търсят както агентите на ФБР, така и полицията. Няма къде да се скриеш!
Откъм хола долетя гласът на диктора. Футболният мач беше завършил, предстоеше нещо, наречено „екстремни спортове“…
Гласът на Антонио, натежал от мрачен хумор, го накара да се спре на прага:
— Я ми кажи нещо, senor… Ще познаеш ли кой е донорът на бъбрека, който ще спаси Рейчъл? Соня, или Вонда?
Кроукър изскочи навън, следван от подигравателния смях на Антонио. Свърна зад ъгъла и се облегна на мустанга. Тежкият сладникав аромат на жасмин го удари в главата, стана му лошо. Преви се на две и повърна…
Ден пети
Глава 1
От океана духаше силен вятър с неприятна миризма. Сякаш някой бе извадил на показ доказателства за милионите престъпления, скрити от векове под дебели пластове солена вода. Приклекнал на покрива на триетажната сграда срещу вегетарианския ресторант „Ан Чай“, Кроукър усещаше как атмосферното налягане рязко се понижава. Облаците бяха надвиснали ниско над града, синьо-зелените неонови реклами на отсрещната сграда бяха обвити в мътен ореол.
Бурята приближаваше. Малцина бяха в състояние да предвидят нейната сила и пораженията, които щеше да нанесе. А никой не можеше да стори това като Каменното дърво… Това обаче не влияеше върху нощния живот в Саут Бийч, който продължаваше да се вихри с пълна сила. Влажният въздух бе наситен с ритмите на джаз, по асфалта съскаха спортни коли, момчета и момичета в ярки дрехи се блъскаха по тротоарите. За тях тази нощ беше като всяка друга…