Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Здрасти, приятелче — рече му, наведе се и заби коляно в слънчевия му сплит. После се извъртя към печката и започна да нагрява металния пръст на протезата си на газта. Очите му срещнаха кехлибарения поглед: — Преди време познавах един човек, викаха му Огнения… Работеше на различни места из града — Кони Айлънд, Ийст Вилидж, Четиридесет и втора улица. Там, където се събираха туристи и където ченгетата не го закачаха… Гълташе огън, опираше в ръката си горяща факла, а накрая се палеше. Все неща, които събират тълпи любопитни… — Премести поглед върху нажежения си показалец и започна замислено да го изследва: — Това според твоите стандарти си е чисто магьосничество, нали? — На устните му се появи мрачна усмивка: — Но аз знаех номерата му… Знаех как маже устата си със специална смес, как втрива в ръцете и тялото си едно особено мазило на основата на вазелина… Изобщо всичките мерки, които вземаше, за да не се опече жив. — Зачервеният нокът описа дъга над лицето на Хектор: — Магьосник, фокусник… Според мен това е въпрос на семантика…
Нажеженият нокът се спусна към близнака и спря така, че той да усети топлината му.
— Сега ще ти кажа какво искам да зная, Хектор… Истината за Роза, сестрата на Бени. Цялата истина за нейната смърт.
Кехлибарените очи се отместиха от нажежения до бяло нокът и спряха върху лицето на Кроукър. Лицето му беше окървавено, под очите вече се оформяха черни отоци.
— Какво си въобразяваш, moricone? — просъска той. — Че ще се разтреперя от страх и ще изплюя всичко, така ли?
— Нищо не си въобразявам, Хектор — отвърна му, извади магическия камък на Хумаита и го притисна в трапчинката на гърлото му.
— Ох! — простена той и устните му се разкривиха — грозен спазъм. — Ох!
— Хайде, започвай — меко промълви Кроукър. — Разкажи ми истината за Роза Милагрос.
В продължение на няколко секунди не се случи нищо. После кехлибарените очи помръкнаха и станаха прозрачни.
— Плюя на тази кучка! — просъска Хектор. — Дано се продъни в ада!
— Защо? Какво ти е сторила?
— Преди да се появи, ние с Антонио бяхме мокой.
— Какво е това „мокой“?
— Връзката между двама близнаци. Тя е особена, тя е свещена… А онази кучка Роза ни раздели, както хирургът разделя плода от утробата… — Лицето му се разкриви от злоба, тялото му започна да се гърчи с такава сила, че почти се изплъзна от коляното на Кроукър. — Това беше невъобразимо, това аз не можех да позволя!
„Значи Антонио наистина е обичал момичето“ — рече си с въздишка. Това разкритие беше толкова смайващо, че той просто не знаеше как да реагира.
— И ти я уби, така ли? — просъска той.
— Тя казваше, че го обича… Казваше още, че усеща вонята на корупция, която се излъчва от него, но може да го спаси… — Магическият камък изсмукваше спомените от съзнанието му както паяк изсмуква кръвта на жертвата си. Агонията му беше ужасна, той едва ли си даваше сметка за присъствието на Кроукър. — Тя го съблазни, тя го откъсна от мокой. Тя разби онова ние, което беше основа на живота ни, което ни подхранваше със сила… Аз мислех, че трябва да я убия, за да си върна мокой. Вярвах, че само по този начин нещата между нас ще бъдат както преди… — Главата му се разтърси, по пода покапаха ситни капчици кръв: — Оказа се, че това е една ужасна заблуда… Тя протягаше ръце от отвъдното и пропастта между Антонио и мен ставаше все по-дълбока. Той знаеше, че съм я убил. В момента, в който откри тялото й, имах чувството, че ще ме разкъса. Виждах го в очите му, усещах го в поведението му… Не го стори, тъй като никой близнак не може да го стори…
Навреме си спомни, че сме се появили на този свят от една утроба, че сме свързани навеки… Но ме наказа. Жестоко ме наказа… Мокой се постига само ако и двамата близнаци го желаят… От онзи миг насам връзката между нас е прекъсната.
Кроукър притисна магическия камък в пулсиращата му шия и настоятелно прошепна:
— Разкажи ми за Бени! Каква е вашата връзка с него?
Прозрачните като планинско езеро очи на Хектор сякаш се бяха фиксирали в някаква точка от времето.
— Костите, разбира се… Искахме костите. Всички ги искат…
— Какви кости?
— Достатъчно! — прозвуча властен глас някъде отзад.
Лю се обърна и видя Антонио, който прекоси коридора и изпълни рамката на вратата. Без да му обръща внимание, той се загледа в безпомощното тяло на брат си.
— Нещата и без това са достатъчно объркани! — Извърна очи към Кроукър и добави: — Пусни го, senor, умолявам те! — каза го с мек, почти бащински глас, от който лъхаше тъга.
Лю не помръдна. Антонио беше облечен в сив ленен костюм, в ръцете му, навита като каубойско ласо, се виждаше жицата, с която Кроукър преди минути беше стегнал крокодила. От самото влечуго нямаше никаква следа, но по лицето на Антонио имаше особени червени белези, които обхващаха носа, бузите и долната му челюст. Сякаш самият той е бил стегнат от дебелия кабел… Кроукър тръсна глава и прогони тази мисъл от главата си, дланта му побърза да скрие магическия камък.