Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Барбачена и високата тайландка изчезнаха от визьора на оптическия мерник и потънаха във входа на ресторанта. Кроукър изпита усещането, че гледа как едра риба се откача от кукичката и потъва в океанските дълбини. Прикладът на специалната карабина изхлопа на покрива.
— Край, всичко е свършено! — прошепна той и седна върху грапавото покритие.
Изпита чувството, че тежи поне един тон. Хладнокръвното убийство, от което го деляха частици от секундата, можеше да се сравни с балансирането на ръба на дълбока пропаст. Стъпка напред и вече не знаеш нито къде ще паднеш, нито колко време ще летиш в бездната… Докато стъпката в обратна посока носеше огромно, зашеметяващо облекчение… Главата му бучеше.
— Защо не откри наличието на отровата по-рано? — глухо попита.
Джени се отпусна на покрива до него и поклати глава:
— Провеждахме лечението на базата на твърдо доказана клинична картина: наличие на редица вредни субстанции в организма следствие от хронична злоупотреба с наркотици. Вредни субстанции, довели до блокиране на отделителната система. Какво друго можехме да търсим в организма на едно толкова младо момиче?
Очите й не слизаха от лицето му.
— После се заех със задълбочено изследване на кръвните проби, които възнамерявах да използвам за доклада си пред Комисията за борба с разпространението на наркотиците сред младежта… До този момент нямахме причини да търсим в тях нещо друго, освен наличието на прекомерна доза наркотик… Обстоятелствата и клиничната картина напълно съвпадаха.
Ако бяхме прибягнали до биопсия на бъбрека, моментално щяхме да открием наличието на етиленгликол. Но състоянието на Рейчъл изключваше подобна манипулация. Същевременно ми направи впечатление, че кръвта й имаше висока киселинна концентрация. Сам по себе си, етиленгликолът не е много вреден. Но когато организмът започва да го разгражда, се получава гликолова киселина, която е страшно деструктивна. В случая с Рейчъл извадихме двоен късмет. Първо, понеже тя е само с един бъбрек, онези типове са използвали минимална доза етиленгликол, за да предизвикат блокиране на отделителната й система. Второ, хемодиализата се оказа най-доброто лечение, тъй като бъбрекът е бил подложен на постоянно промиване. Ако не беше инфекцията, предизвикана по изкуствен начин от Стански, тя със сигурност вече щеше да е преодоляла кризата…
Кроукър хвана ръката й.
— Трябвала ти е огромна смелост, за да дойдеш тук — прошепна той.
— И мъничко инат, както вероятно допускаш — отвърна му с усмивка.
— Рисковете на хазарта — промърмори той и се обърна към безмълвната фигура на Махур, неясно очертана от неоновото сияние на рекламите.
— Часът е един и десет — пристъпи крачка напред адвокатът. — Трябваше да се обадя на Антонио най-късно в един…
— Да се махаме оттук — изръмжа Кроукър. Не изпитваше никакво желание да се докосва до атрибутите на професионалния убиец, които така и си останаха пръснати върху покрива. Махур също не прояви желание да ги прибере. Насочиха се към аварийната стълба.
— Имам лоши новини за теб — промърмори Кроукър и стрелна с очи мрачното лице на адвоката: — Семейство Лайес са мъртви…
Махур рязко спря, вятърът разроши косата му и отвори пешовете на сакото му.
— Ay de mi! Естрела?…
— Хектор я уби. Не успях да стигна навреме…
— Точно това я плашеше — промълви той и очите му потъмняха: — Знаеше си, че един ден близнаците ще я ликвидират… — Главата му тъжно се поклати: — Бени ще полудее от мъка!
Кроукър пое дълбоко дъх, сърцето блъскаше като чук в гърдите му.
— Лю, какво ти е? — разтревожено го погледна Джени.
— Изглеждате зле, senor — добави Махур.
— Кой Бени имаш предвид, Махур? — попита с усилие. — Бени Милагрос?
— Че кой друг? — отвърна адвокатът. — Всички ние се познаваме от години, сър… Бени, Естрела, Антонио, Хектор, аз самият… Свързваше ни близостта с Хумаита, бяхме израснали покрай него… След трагичната му гибел се разпиляхме като прашинки на вятъра…
Кроукър притисна с длани болезнено пулсиращите си слепоочия.
— Но Бени се закле, че не те познава! Защо ме е излъгал?
— Това не мога да знам, senor — поклати глава той.
„Приятел или враг е Бени?“ — отново се запита. Отначало всичко изглеждаше наред, отношенията им бяха изключително близки. После нещата започнаха да се променят. По всяка вероятност Бени поддържаше тайни връзки със СОБК и май използваше Кроукър… Но цялата тази компрометираща го информация за тайната операция в Мексико в онази дискета май бе работа на близнаците… Беше готов да възстанови доверието си в него, но сега… Бени действително го беше излъгал. Каква бе истината? Кой може да посочи кои са враговете, кои са приятелите?…