Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Може би го е сторил заради костите… — замислено промълви адвокатът.
Кроукър се втренчи в него. В къщата на Лайес Хектор също беше споменал за някакви кости. — Какво искаш да кажеш?
— Не зная как да ви обясня, senor — притеснено отвърна Махур. — Това не е за пред външни хора, извинете за израза… Дядото на Бени беше „сукиа“… На езика на гуарани така се наричат изключителните лечители — онези, които човек може да срещне веднъж в живота си… „Сукиа“ обладават невероятни умения, притежават огромна сила… Според поверието тази сила остава и след смъртта им, концентрирайки се в магическите камъни, с чиято помощ са лекували, също така и в костите им… Именно по тази причина телата им се изгарят на клада… За да се отделят костите от плътта и да се запазят… — Той замълча, после хвърли поглед на часовника си и тръсна глава: — Сър, безкрайно опасно е да се бавим тук! Трябва да тръгваме, при това веднага!
Кроукър хвърли поглед към Джени и кимна. Насочиха се към противопожарната стълба и започнаха да се спускат един по един. Пръв беше Махур, следваше го Джени. Посведен остана Лю.
Проговориха едва след като излязоха на улицата.
— Какво стана с костите на Хумаита? — попита Кроукър.
— Мисля, че се досещате — отвърна адвокатът, докато бързаха към мустанга. — След като погребалната клада угасна, костите изчезнаха… Някой ги беше откраднал.
Кроукър отключи и тримата се настаниха в колата. Джени до него, Махур — на задната седалка.
— Знаеш ли кой е сторил това?
— Нямам доказателства, но съм убеден, че това е работа на Антонио и Хектор. Те бяха ученици и последователи на Хумаита, те го убиха… Защо? Защото са искали да се възползват от способностите му в максимална степен…
Помисли за молбата на Бени, свързана със спешното и тайнствено нощно плаване, при това непременно на борда на „Капитан Сумо“… Завъртя ключа на стартера и попита:
— Как е пристигнал Барбачена, Махур? По въздух, или по вода?
— По вода — отвърна адвокатът. — Самолетът представлява прекалено голям риск. Пристигнал е с кораб, който е хвърлил котва в международни води, а оттам до брега е бил превозен с катер или моторница…
Това ли бе причината за странната молба на Бени? Нима е искал да осигури транспорт на Барбачена до брега? Но нещо не се връзваше. Според информацията на Раф Рубине парагваецът искал да убие Барбачена, защото той е ликвидирал Тереза Маркеса — дъщерята на неговия изповедник… Защо тогава е позволил на Барбачена да придобие такава огромна власт в Латинска Америка? Защо не му е отмъстил преди това?
Отново изпита чувството, че е оплетен в лъжи. На кого можеше да се довери? На Джени и Раф — със сигурност, а може би и на Махур. Толкоз. Всички останали бяха съмнителни, включително и Рос Дарлинг… Държавните служители винаги действат по свои собствени правила, утежнени от бюрократични формалности и неизменно насочени към личната изгода… Дарлинг едва ли е изключение. „Проклет да съм, ако му позволя да ме използва като пионка във войната си със Сполдинг Гън!“ — зарече се Кроукър.
Зави по Уошингтън Авеню. В далечината блесна неоновата реклама на „Ан Чай“, където Хуан Гарсия Барбачена се тъпчеше с вегетарианската си вечеря преди насрочената среща с Гън. Представи си сцената съвсем ясно: горилите са заели места по ъглите на залата, тайландката с коприненото костюмче внимателно опитва всички ястия, идващи от кухнята… А Барбачена, здравата огладнял от пътуването, се нахвърля върху тях с вълчи апетит…
Мустангът рязко се разклати, Кроукър натисна спирачката. Прозорците на ресторанта се пръснаха, по улицата се разхвърчаха отломки.
— Бомба! — изкрещя Махур.
„Ето каква била работата! Хектор е имал резервен вариант. Правилно е предположил, че аз мога и да не свърша работата!“ — помисли си Кроукър.
Джени изскочи от колата и се втурна към мястото на инцидента. Той й извика да се върне, после хукна подире й. Спортният мерцедес беше обърнат на една страна, металната му рама беше изиграла ролята на преграда срещу експлозията. Това без съмнение беше спасило живота на много хора, но край огромната дупка на мястото на витрината имаше доста младежи, които седяха или лежаха направо на тротоара, стиснали главите си с ръце. От дупката излизаха гъсти кълба дим, някой изкрещя. Това сякаш беше сигнал за началото на пълна лудница.
Тълпата бързо нарастваше, Кроукър си даде сметка, че мустангът съвсем скоро ще се окаже безнадеждно блокиран.