Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Епископ Хенри обикаляше наоколо, поздравяваше хората, които познаваше и благославяше тези, които не познаваше, но изглежда държеше стълбището под око. Щом стражът отново слезе, епископът погледна към него, видя, че мъжът му кимна и прекъсна разговора си по средата на изречението.
Уейлрън последва Хенри нагоре по стъпалата и Филип тръгна след тях, със сърце в гърлото.
Помещението на горния етаж беше със същите размери и форма като входната зала, но обликът бе съвсем друг. Имаше стенни пана и овчи кожи, разстлани по излъсканите дъски на пода. Огънят гореше буйно и залата бе осветена ярко от десетките свещи. Близо до вратата имаше дъбова маса с пера, мастило и купчина листи от велен за писма, а зад нея седеше писар, готов да се заеме с диктовката на краля. Той самият седеше край камината в голям дървен и покрит с кожа стол.
Първото нещо, което Филип забеляза бе, че не носеше корона. Беше облечен в порфирна туника върху кожен клин, сякаш се канеше скоро да яхне коня. В нозете му лежаха две големи ловни кучета, досущ като придворни любимци. Приличаше на брат си, епископ Хенри, но чертите на Стивън бяха по-фини, което го правеше по-чаровен. Косата му бе буйна и светлокафява. Погледът в очите му обаче бе също толкова проницателен. Седеше с изправен гръб в големия си стол — Филип предположи, че беше трон — и изглеждаше отпуснат, изпънал крака и с лакти на облегалките, но въпреки стойката му в залата витаеше напрежение. Кралят беше единственият спокоен.
Докато епископите и Филип влизаха, един едър мъж в скъпи одежди напускаше. Той кимна фамилиарно на епископ Хенри, без да обръща внимание на Уейлрън. „Сигурно е някой влиятелен барон“, помисли си приорът.
Епископ Хенри се приближи до краля, поклони се и рече:
— Добро утро, Стивън.
— Още не съм видял копелдака Ранулф — рече крал Стивън. — Ако не ми се яви скоро, пръстите ще му отрежа.
— Днес-утре ще дойде, обещавам ти — отвърна Хенри. — Но може би все пак трябва да му отрежеш пръстите.
Филип нямаше представа кой е Ранулф, нито защо искаше кралят да го види. Но остана с впечатлението, че макар Стивън да бе недоволен, нямаше сериозно намерение да осакатява човека.
Преди да е успял да помисли още нещо, Уейлрън пристъпи напред и се поклони, а Хенри каза:
— Помниш Уейлрън Бигод, новия епископ на Кингсбридж.
— Да, но този кой е? — отвърна Стивън и погледна към Филип.
— Това е моят приор — обясни Уейлрън.
Уейлрън не каза името му, затова Филип допълни:
— Филип от Гуинед, приор на Кингсбридж. — Гласът му прозвуча по-силно, отколкото възнамеряваше. Поклони се.
— Елате насам, отче приор — подкани го Стивън. — Изглеждате уплашен. Какво ви притеснява?
Филип не можа да измисли какво да отговори на това. Беше притеснен от толкова много неща. В отчаянието си изтърси:
— Притеснен съм, защото нямам чисто расо, което да си облека.
Стивън се засмя, но не грубо.
— Тогава престанете да се притеснявате — рече той и добави, като се озърна към добре облечения си брат: — Харесва ми да видя монах, който прилича на монах, а не на крал.
Филип се почувства малко по-добре.
— Чух за пожара — каза Стивън. — Как се оправяте?
Филип отвърна:
— В деня на пожара Господ ни изпрати строител. Той възстанови портиците много бързо и използваме криптата за богослужения. С негова помощ разчистваме развалините да е готово за пресъграждане. И е нарисувал планове за нова църква.
Уейлрън повдигна вежди при тези думи: не знаеше за плановете. Филип щеше да му каже, ако го бяха попитали, но не бяха. Кралят каза:
— Похвално. Кога ще започнете да строите?
— Веднага щом успея да намеря пари.
Епископ Хенри се намеси:
— За това съм довел приор Филип и епископ Уейлрън да се видят с теб. Нито приоратът, нито диоцезът разполагат със средства да финансират толкова голям проект.
— Нито Короната, скъпи братко — заяви Стивън.
Филип се обезкуражи. Това не беше обещаващо начало.
— Знам — каза Хенри. — Затова търсех начин, по който да ги улесниш да пресъградят Кингсбридж, но без ти да плащаш цената.
Стивън го погледна скептично.
— И успя ли да измислиш такава гениална, за да не кажа магическа, схема?
— Да. Предложението ми е да дадеш земите на графството Шайринг на диоцеза, за да финансира строителната програма.