Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Ранд погледна след него най-спокойно, въпреки че беше вързан. „Вярно, че прилича някак си на крал” - помисли Мат разсеяно. Разбира се, Ранд беше луд, най-вероятно. Това можеше да обясни защо бе дошъл така невъзмутимо при Тюон.
Или това, или просто се канеше да я убие. Връзките не означаваха нищо за мъж, който може да прелива. „Кръв и пепел - помисли Мат. - Как се докарах до това положение?” Беше направил всичко възможно, за да избягва Ранд.
Ранд погледна Тюон в очите. Мат вдиша дълбоко и скочи пред нея.
- Ранд. Ранд, виж сега. Дай по-спокойно.
- Здравей, Мат - отвърна любезно Ранд. Светлина, _наистина_ беше луд! - Благодаря ти, че ме доведе до нея.
- Довел съм те…
- Какво значи това? - попита рязко Тюон.
Мат се обърна към нея.
- Аз… Виж сега, всъщност…
Погледът й можеше да пробие дупки в стомана.
- Направил си това? Дойде, съблазни ме да бъда обичлива и после доведе него. Вярно ли е?
- Не обвинявай него - каза Ранд. - Двамата с теб трябваше да се срещнем отново. Знаеш го.
Мат се запъна между двамата и вдигна ръце.
- Стига вече! Спрете, и двамата. Чуйте ме!
Нещо го сграбчи и го надигна във въздуха.
- Престани с това, Ранд! - извика Мат.
- Не съм аз. - Ранд замълча и лицето му се съсредоточи. - Аха. Заслонили са ме.
Увиснал във въздуха, Мат се опипа по гърдите. Медальонът. _Къде беше медальонът му?_
Зяпна Тюон. Изглеждаше малко засрамена, когато бръкна в джоба на дрехата си. Извади нещо сребърно в шепата си, може би се канеше да използва медальона му в защита срещу Ранд.
„Гениално”, помисли с въздишка Мат. Беше му го свила, докато спеше, и той не бе усетил. „Скапано гениално.”
Сплитовете Въздух го смъкнаха до Ранд. Карийд се беше върнал със сул-дам и дамане. Тримата бяха зачервени от бързото тичане. Преливането беше на дамане.
Тюон изгледа двамата и заговори с резки жестове на Селусия.
- Страшно ти благодаря за това - измърмори Мат на Ранд. - Скапано добър приятел си, няма що.
- И аз се радвам, че те виждам - отвърна с лека усмивка Ранд.
- Ето на. - Мат въздъхна. - Пак ме вкарваш в беля. Винаги го правиш това.
- Нима?
- Да. В Руйдийн и в Пустошта, в Камъка на Тийр… още в Две реки. Разбираш ли, че тръгнах на юг, вместо да дойда на малката ти веселба с Егвийн в Мерилор, за да _се измъкна_?
- Мислиш, че можеш да стоиш настрана от мен ли? - попита Ранд все така с усмивка. - Наистина ли смяташ, че _то_ ще ти позволи?
- Мога поне да се опитам. Не се обиждай, Ранд, но ще полудееш и така нататък. Та рекох да ти спестя един приятел за убиване. Да ти спестя малко неприятности, разбираш. Какво си направил с ръката си, между другото?
- Ти какво си направил с окото си?
- Малка злополука с тирбушон и тринайсет разгневени ханджии. Ръката?
- Изгубена в залавяне на един от Отстъпниците.
- Залавяне? Омекваш нещо.
- Ти да не си се справил по-добре? - изсумтя Ранд.
- Убих голам - каза Мат.
- Аз освободих Иллиан от Самаил.
- Аз пък се ожених за императрицата на сеанчанците.
- Мат, ти _наистина_ ли се опитваш да се забъркаш в тази препирня с Преродения Дракон? - Помълча малко. - Освен това прочистих сайдин. Аз печеля.
- А, това пък не е кой знае какво.
- Не е кой знае какво? Това е най-важното събитие, случило се след Разрушението.
- Ба. Ти и ашаманите ти бездруго вече сте луди - каза Мат. - Тъй че какво значение има? - Изгледа го накриво. - Добре изглеждаш, между другото. Явно по-добре се грижиш за себе си напоследък.
- _Все пак_ се интересуваш - каза Ранд.
- Разбира се, че се интересувам - промърмори Мат и хвърли поглед към Тюон. - В смисъл, трябва да се опазиш жив, нали? Ще идеш да си направиш дуелчето с Тъмния и ще ни опазиш всички живи, нали? Хубаво е да знам, че искаш това.
- Радвам се да го чуя - каза с усмивка Ранд. - Някакви остроумия за хубавото ми палто?
- Какво? Остроумия? Да не би още да си кисел, че те подразних малко преди две години?
- Подразнил? Няколко седмици отказваше да говориш с мен.
- Хайде сега. Не беше чак толкова лошо. Това го помня много добре.
Ранд поклати учудено глава. Скапано неблагодарен беше тоя Ранд. Мат бе отишъл да доведе Елейн, понеже Ранд го помоли, и ето как му се отблагодаряваха. Вярно, Мат се беше отклонил малко след това. Но все пак го беше направил, нали?
- Добре - каза много тихо Мат и подръпна връзките Въздух, които го държаха. - Ще се измъкна от това, Ранд. Женен съм за нея. Остави ме аз да говоря и…
- Дъще на Артур Ястребовото крило - заговори Ранд на Тюон. - Времето се завърта към края на всички неща. Последната битка е започнала и нишките се запридат. Скоро последното ми изпитание ще започне.