Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Моля ви, момчета, защо мен? — погледна го озадачено Джек. — Приятели ли? Кой има влиятелни приятели? Аз съм финансов съветник и работя в моя собствена фирма. Защо ще има поръчка за ликвидирането ми? Никога не съм направил нищо лошо на никого. Само помагам на хората да печелят пари. Може би сте ме сбъркали?
— Познаваш ли Дебелия Арти? — попита го Бепи. — Прецакал си банката му.
Очите на Джек се изцъклиха от страх.
— Ох, господи, моля ви, не ме убивайте. Банката на Арти ще си получи парите, кълна се. Съжалявам. Стана недоразумение. Моля ви. Съжалявам. Не ме убивайте. Ще върна парите. Толкова бях зает, че не ми остана време да се погрижа за банката на Арти. Сега разполагам с предостатъчно време. Моля ви, дайте ми възможност да си върна дълга. Съгласни ли сте, момчета? Не ме убивайте.
— Хайде, давай да приключваме — каза нетърпеливо Бен, с цел да изплаши Джек още повече. — Да пречукаме тоя помияр.
— Какъв смисъл има да ме убивате, при положение че мога да върна дълга за един ден? — Джек вече плачеше и говореше едновременно. — Имам пари да платя. Защо да ме убивате? Ще отнемете един живот без никаква причина.
Унилото му лице и гладкия му говор някак си не се връзваха, но думите „Имам пари да платя“ бяха точно това, което Бепи искаше да чуе.
— Добре, Джек. Ние получихме петдесет хилядарки, за да те очистим. Ако върнеш милиона, който дължиш, плюс лихвата, аз ще се откажа от поръчката. За първи път се случва да си помислим за отказване на поръчка, и то само защото имаш три деца. Обаче ако Арти не си получи парите до три-нула-нула утре следобед, ще убием и теб, и децата ти, ясно ли е?
— Напълно. Каква е ползата от парите, ако не можеш да живееш и да ги харчиш?
— Абе сега приказваш — каза с усмивка Бепи. — Обаче, за да видиш, че тая работа не е майтап, ще ти перфорираме билетчето.
Але го сграбчи и започна да стиска главата му, като го обърна назад към Бепи. Съвсем скоро Джек изплези език. Бепи взе един перфоратор за хартия и бързо го продупчи. Джек изпищя и застена, а кръвта му шурна.
— Сещаш ли се, господин Орио? Вече, когато заговориш бързо, ще подсвиркваш. Не мога да понасям хора, които говорят бързо, затова им слагам свирка за спирачка. Днес използвах перфоратор. Утре ще донеса гилотина за рязане на хартия и ще ти клъцна провисналите клепачи. Ако утре парите не бъдат в банката, ще убием теб и децата ти. Жена ти ще пощадим. — Бепи посочи Але Хоп. — Виждаш ли го? Стига ли ти въображението да си представиш как мъжага като него чука жена ти? Виж го добре — кресна Бепи.
Джек погледна грубото, ухилено лице на Але Хоп, а Бепи продължи:
— Като я почука известно време, ще й клъцнем езика и тя с радост ще подпише чек за милион долара от наследството ти. Разбра ли, Джеки?
По ризата и костюма на Джек се стичаше кръв. Зъбите му бяха станали червени.
— Да, разбирам. Благодаря ви — изфъфли той през кръвта, която пълнеше устата му. — Ще си получат парите. Ясно ми е какво ще стане. Ще си получат парите, обещавам ви.
Откараха го обратно до дома му и го оставиха да смуче езика си и да плаче в колата. Когато си тръгнаха, Бен попита:
— Дупчил ли си някога билети, или ти беше за първи път?
Вглъбен в мислите си, Бепи не счете за необходимо да отговаря на въпроса му и изобщо не му обърна внимание. Але схвана положението, но Бен, с магарешката си упоритост, продължи да приказва:
— Знаете ли, преди години имахме обичай след работа да се отбиваме някъде и да похапваме. Сега не сядаме дори на езици или миди. Имам чувството, че Бепи е заболял от язва. Вече не му е приятно да яде.
На другия ден Дебелия Арти остана като гръмнат, когато от „Пайъниър Нешънъл Бенк“ в Куинс му се обадиха и казаха, че в трезора им има един милион и двеста и десет хиляди долара от влоговете на господин Орио, които ще бъдат прехвърлени в банката му с бронирана кола. Президентът Ардженто беше потресен и развълнуван. Не можеше да повярва, че всичко е станало толкова бързо. Телефонира на членовете на борда и им каза:
— Сметките на Джек Орио, недостижимите от правосъдието сметки, са изплатени. Справихме се с него. Парите пътуват насам с бронирана кола.
Записът за милион и половина долара от Лас Вегас, който трябваше да покрие покупката на колите, както и акредитивът за Але Ополито, също бяха пристигнали чрез „Уестърн Юниън“ и вече бяха в банката.