Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Очите на госпожица Темпъл проблеснаха.
— Напротив, господин графе, питам от любопитство, тъй като отговорът вероятно ще покаже дали съдбата ви ще е по-повърхностното наказание от ръката на обективната справедливост, или продължителното, мъчително, безспирно изтезание на възмездието.
— Наистина ли — отговори той меко.
— За мен има значение единствено интригата ви да се провали и да не можете да я доведете докрай, което може да е както закон, така и куршум или страстно убеждение. Роже Баскомб не значи нищо за мен. И все пак така, както се чувствам аз по отношение на вашата приятелка, която така дълбоко ме обиди — гази графиня, — така други се чувстват спрямо вас по отношение на същата онази Анжелик. Защото е прибързано да се твърди, че няма последствия, когато става дума „просто“ за една жена.
— Разбирам.
— Не ми се вярва.
Той отпи глътка кафе, остави чашата и заговори с някаква умора, все едно дори това обяснение изискваше физическо усилие.
— Госпожице Темпъл, вие наистина сте интересна млада дама.
Госпожица Темпъл извъртя очи.
— Боя се, че от устата на убиец и мерзавец това значи прекалено малко за мен.
— Е, вече научих мнението ви. И на кого съм навредил така ужасно?
Госпожица Темпъл сви рамене. Графът изтръска пепелта на ръба на чинийката си и дръпна отново; краят на пурата проблесна в червено.
— Да отгатна ли? Възможно е да е мекленбургският доктор, защото наистина заради моята работа той щеше да умре, но не го виждам като вашия тип див отмъстител — прекалено е разсъдителен, — или може би онзи другият, когото така и не съм виждал, наемният убиец? Някоя отдавнашна злина от миналото ми? — Той въздъхна почти сякаш приемаше този престъпен товар, после пак си дръпна от пурата — очите на госпожица Темпъл бяха приковани към горящия тютюн, — сякаш да прегърне отново адската сила, която го ръководеше.
— Защо дойдохте в „Сен Роял“? — попита той.
Тя отхапа още една хапка от кифлата — всъщност се наслаждаваше на тези сериозни шеги — и отпи глътка чай, за да я прокара, а после, докато преглъщаше, поклати глава.
— Не, няма да отговарям на въпросите ви. Вече ме разпитваха веднъж в Харшморт и това е повече от достатъчно. Ако искате да разговаряте с мен, ще бъде по моите условия. Ако ли не, моля, не се стеснявайте да си отидете, защото ще разберете защо съм тук единствено когато аз реша да ви кажа. — Набоде последното парче манго и отхапа от него, без да чака отговора му, като облиза сока от устните си. Не можа да сдържи усмивката си заради прекрасния му вкус.
— Знаете ли — попита, след като преглътна малко, за да може да говори ясно, — това е почти толкова вкусно, колкото мангото в градината на имението на баща ми. Разликата — макар че това е много хубаво — се дължи според мен на различното качество на слънчевата светлина, на самото положение на планетата. Разбирате ли? Около нас действат велики сили, всеки ден от живота ни — и кои сме ние? За какво претендираме? На кой от тези господари служим?
— Възхищавам се на метафоричната ви мисъл — сухо каза графът.
— Но имате ли отговор?
— Може би имам. Какво ще кажете за… изкуството?
— Изкуството?
Госпожица Темпъл не беше сигурна какво иска да каже той и спря да дъвче, присвила подозрително очи. Възможно ли беше да я е проследил до художествената галерия (И кога? Когато бе ходила с Роже? След това? Дали господин Шанк, галеристът, се бе свързал с него толкова бързо?), или имаше предвид нещо друго… но какво? За госпожица Темпъл изкуството беше любопитно като изваяна кост или съсухрените глави, които се намират по пазарите в селата — следа от неизвестни територии, които не й хрумваше да посети.
— Изкуството — повтори графът. — Вие запознати ли сте с него… с идеята?
— Коя идея по-точно?
— За изкуството като алхимия. Акт на трансформация. На претворяване и прераждане.
Госпожица Темпъл вдигна ръка.
— Съжалявам, но знаете ли… това ме кара да ви попитам за връзките ви с един художник, Оскар Вайланд. Струва ми се, че той също е от Париж и е най-известен с голямата си и провокативна композиция по темата на Благовещението. Разбрах — може би това е само жестока мълва, — че този изразителен шедьовър бил нарязан на тринайсет парчета и пръснат из целия континент.