Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Но мистър Гауън никак не се интересуваше дали е ничие, или пък някой страда. Той си беше все в същото бодро настроение, сякаш вероятността Артър Кленъм да се е осмелил да разисква тоя голям въпрос бе твърде далечна и твърде нелепа, за да се замисля над нея. С Кленъм той винаги се държеше много приветливо и непринудено, което само по себе си (в предполагаемия случай, че не бе взел онова мъдро решение) би могло да бъде много неприятно в неговото душевно състояние.
— Съжалявам, че вчера не дойдохте с нас — каза мистър Хенри Гауън, когато посети Кленъм на другата сутрин. — Прекарахме много приятно нагоре по реката.
Така разбрал и той, отговори му Артър.
— Сътрудникът ли ви каза? — запита Хенри Гауън. — Какъв приятен човек е той!
— Аз много го уважавам.
— Бога ми, чудесен човек! — подкрепи го Гауън. — Колко е свеж, колко е жизнен още, какъв е оптимист!
Това бе едно от многобройните дребни неща, които раздразваха слуха на Кленъм. Той го отмина, просто като повтори, че много уважава мистър Дойс.
— Очарователен е! Като го гледам как все още може да си фантазира на тези години и да минава през живота, без нищичко да остави по своя път и нищичко да вземе със себе си, наистина е чудесно. Това стопля сърцето. Тъй непокварен, тъй простичък, такава добра душица! Честна дума, мистър Кленъм, човек се усеща отчайващо светски и опорочен в сравнение с такова невинно същество. Говоря за себе си, естествено, вас ви изключвам. И вие сте естествен човек.
— Благодаря за комплимента — каза смутено Кленъм, — предполагам, че същият сте и вие.
— Горе-долу — отвърна другият. — Да ви призная, почти. Не съм много голям лъжец. Ако купите някоя от картините ми, ще ви призная откровено, че не си струва парите. А купите ли нечия друга — да речем на някой голям професор, пред който съм едно нищо, — вероятностите са, че колкото повече му платите, за толкова повече ще ви излъже. Всички правят така.
— Всички художници ли?
— Художници, писатели, патриоти и всички останали, които си имат сергия на пазара. Дайте на всекиго, когото познавам, десет лири и той ще ви излъже за съответната сума; хиляда лири — за съответната сума; десет хиляди лири — за съответната сума. Колкото голяма е сумата, съответна е и лъжата. Ах, в какъв чуден свят живеем! — извика Гауън развълнуван. — Какъв весел, прекрасен, обичлив свят!
— Аз пък си помислих — каза Кленъм, — че принципът, който споменахте, се прилага предимно от…
— От Барнакловците ли? — пресече го засмяно Гауън.
— От господа политиците, които благоволяват да управляват Министерството на разтакането.
— Ах, не се сърдете на Барнаклови — засмя се отново Гауън, — те не са лоши хора! Дори и бедният малък Кларънс, идиотът на рода, и той е най-милият и приятен глупак! И, бога ми, притежава една интелигентност, която ще ви учуди!
— Сигурно. И то много — сухо отвърна Кленъм.
— А всъщност — извика Гауън с типичната склонност към уравновесяване, с която съумяваше да олекоти всичко на този свят, — макар да признавам, че Министерството на разтакането може в края на краищата да доведе до корабокрушение всекиго и всичко, все пак това сигурно няма да стане по наше време — а иначе то е отлична школа за благородници.
— Страхувам се, че то е една много опасна, неудовлетворителна и скъпа школа за хората, които заплащат, за да се учат там учениците — каза Кленъм, поклащайки глава.
— Ах, но вие наистина сте ужасен човек — приветливо отвърна Гауън. — Сега вече си представям как сте подплашили онова малко магаре, Кларънс, най-приятния от всички глупаци (аз наистина го обичам) дотолкова, че просто сте му взели ума. Но стига за него и за всички останали. Искам да ви представя на майка си, мистър Кленъм. Моля, направете ми честта да ми дадете тази възможност.