Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Преди да умре, монахът проклел замъка и обитателите му за пет столетия напред: „От Маккалъм ще останат само купчини камъни и пепелища, трупове и обесени, полюшващи се по дърветата, развратни синове и копелета“. Легендата не казваше кога проклятието ще изгуби силата си. Твърдяло се, че след фаталната нощ призрачен монах с черна качулка бродел из сводестите ходници, присядал на трапезата, размествал прибори и посуда, гасял свещите и злокобно се кикотел…
Девизът на рода Маккалъм бил: „Единствено смъртта ще ме промени“.
Описваха членовете му като хора склонни към насилие, гневливи, избухливи, кавгаджии, лениви и високомерни. Красноречив пример за това е разказът за убийството на един техен братовчед, Камерън Фрейзър, който живеел в съседния замък. Благородните мъже на графството имали навик да се събират един път месечно, за да обсъждат състоянието на делата, свързани със земите, горите и арендаторите. На събиранията яко се пиело и момичетата от съседната кръчма се присъединявали към пируващите. Една януарска нощ на 1675 година традиционният гуляй преминавал под знака на веселието, алкохола и щедро разгърдените корсажи на момите, когато Камерън Фрейзър повдигнал въпроса за безчинствата на бракониерите. Той призовавал за строго наказание, а Мъри Маккалъм заявил, че най-добре би било да не им обръщат внимание. Заслужава ли си да мислим за няколко животни, отмъкнати от бедняците, след като ние се чудим в какво месо да забием зъби! И за да онагледи думите си, той захапал гърдата на едно момиче и й откъснал зърното! Без да се смути, Камерън Фрейзър добавил, че ако братовчедът Маккалъм можел да си позволи да пренебрегва въпроса, той и съседите му щели да накажат бракониерите и че ако по земите им подскачал по някой и друг заек, то било благодарение на тях. Иначе щял да се окаже принуден да се храни с корените на дъбовете! Присъстващите избухнали в гръмък смях и дълбоко засегнатият Маккалъм поканил братовчед си да отидат в оръжейната, където след яростен тупаник го удушил. „Отмъщение за поругана чест, ваша светлост! — оправдал се той пред съдията. — Той оскърби името Маккалъм.“ Обвиняемият бил обявен за невинен…
Въпросният Мъри Маккалъм бил същество зловредно. Нощем ходел да отваря шлюзовете на реките, за да наводнява посевите на съседите си, насилвал селските девици. Под сурдинка се говорело, че в замъка имало само повехнали, стари и беззъби прислужнички или пък развратници. Нищо не искал да остави на наследниците си и заповядал да отсекат всички дъбове в парка, за да ги продаде и да си погаси дълговете от комар, а след като обезлесил парка, побързал да посегне и на гората… С много зор успял да изтреби до крак двете хиляди и седемстотин сръндака в имението. Опечени на шиш, те подсладили паметните оргии, които устройвал и от които тръгнали много легенди, в това число и тази за човекоядеца от Крайтън. Оженил се за една нежна девойка, която стояла затворена по цял ден в стаята си и на която един прислужник от съжаление носел остатъците от гощавките, които давал нейният съпруг след ловните си подвизи. Той научил за това и решил, че прислужникът е любовник на жена му. Застрелял го и поставил трупа в леглото й. Принудил я да прекара трийсет дни и нощи до убития, за да се покае.
Имал син Аласдер, по природа боязлив и стеснителен, който избягал от семейното имение и станал капитан на фрегата. Бил толкова непохватен, че му прикачили прякор Аласдер Бурята; корабите, на които се качвал, или потъвали, отнесени от вълните, или ставали жертва на пиратско нападение. Синът му Фрейзър останал да живее в потомствения замък и станал главатар на банда, която нападала пътуващите по друмищата. Изтребвал всички безпощадно, за да не го издадат. Когато властите поискали от населението да посочи главатаря на разбойниците, никой не дръзнал да произнесе името на Маккалъм от страх от отмъщение. Фрейзър Маккалъм свършил житейския си път, обесен на едно дърво…
Нито един от рода не се бе проявил като благородник и доблестен мъж. Излизаше, че всички без изключение са били богати негодници и безделници, облагодетелствани да живеят във време, в което благородническото потекло давало всички права. Един от последните Маккалъм дори си признавал, че не може да се въздържи да не злосторничи.
Векове наред господарите на Крайтън държали в ужас околността и близките до замъка села. Шотландските балади възпявали подвизите на тези жестоки, обаятелни и цинични мъже. Една от тях разказва историята на един Маккалъм, обожаван от съпругата си, който бил запленен от чара на друга. Бил осъден за смъртта на пет сирачета, защото се домогвал до наследството им. В деня на изпълнението на присъдата жена му отишла да измоли милост от краля и за да го разчувства, изпяла нежна балада, прославяща качествата на съпруга й и любовта й към него. Трогнат, кралят го помилвал. След като му върнали свободата, съпругът неблагодарник се метнал на коня и избягал, провиквайки се към нещастната си жена: „Един пръст от ръката на дамата, която обичам, струва повече от цялото ви прекрасно, влюбено тяло…“. И докато тя ридаела, че е разбил сърцето й, той отвърнал, че разбитото сърце е признак на лошо храносмилане.