Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Всичко е било тук - продължих. - Светкавица. Обект. Филм. Мисля, че разполагаме със снимка на този, който е бил в стаята. Мисля, че изображението му се е отпечатало върху сребърния слой на огледалата.
Те продължаваха да мълчат, продължаваха да ме гледат с недоверие. Не мога да кажа, че ги обвинявах - дори и на мен идеята ми се струваше доста налудничава.
Кумали се съвзе първа.
- Само да изясним - смятате да „проявите“ огледалата? - попита.
- Да.
- Къде? В някое фото за един час?
Усмихнах се, но преди да успея да отговоря, Ченгето се намеси:
- Това нелепица! Снимки върху огледало! - изсъска подигравателно. - Губим си времето! - И кимна на другите да го последват към изхода. Вероятно предпочиташе да изнудва престъпници.
Нямаше как, обърнах се към него. Открай време не понасям корупцията.
- Защо да е нелепица? Защото не е правено досега? ФБР разполага с най-добрата криминологична лаборатория на света, ясно ли е? Най-добрата. Свикнали сме да правим неща за първи път. Вие откъде знаете кое е нелепица и кое не е?
Искрите в мазния поглед и извивката на устните му ми показаха, че съм си спечелил враг до живот. Беше ми все едно. Преди ситуацията да се влоши още, телефонът ми иззвъня пак, погледнах дисплея и видях, че ме търси италиански номер.
- Вероятно е галерия „Уфици“, във Флоренция - казах. - Смятам да поискам помощта им за възстановяване на изображението.
Едното от другите ченгета - явно той беше старшият на групата - поклати глава.
- Не. Няма да има никаква помощ - не и от макаронаджиите или когото и да било - огледалата ще си останат, където са. Това е хващане за сламка или както там го наричате.
- Добре - съгласих се. - Добре. Сега отправям официално искане от името на ФБР да ми предадете огледалата за криминологично изследване. Ако откажете, ще трябва да ми дадете писмени обяснения, така че да мога да ги изпратя в Белия дом и на съответните власти в Анкара.
Тишина. Телефонът зазвъня пак, но и този път не се обадих. Стояхме и мълчахме. Точно преди телефонът да спре, старшият сви рамене.
- Добре. Вземете проклетите огледала - каза ядосано. - Пилейте си времето, щом така искате.
- Благодаря - отговорих. - На кого да се обадя, за да ги свали?
Ченгето с главно Ч се засмя.
- Откъде да знам? Опитайте лабораторията на ФБР, те знаят всичко - сигурен съм, че ще помогнат.
Двете други ченгета се ухилиха. Кумали сякаш се чувстваше неудобно заради колегите си, но когато старшият кимна, послушно ги последва на терасата.
Запалиха цигари и тръгнаха надолу през моравата - радваха се на гледката и злословеха по мой адрес, сигурен съм, - а аз позвъних на „Уфици“. Някой беше уведомил шефа на реставраторското ателие и тъкмо на него - може би на най-добрия експерт по реставрациите на света - обясних от какво имам нужда.
След като спря да се смее, той ме накара да повторя още веднъж. След още десетина въпроса най-накрая се съгласи - вероятно повече заради предизвикателството, отколкото поради някаква друга причина, - но ми даде да разбера, че не бива да очаквам да има някакъв положителен резултат.
- Предполагам, че е спешно? - попита.
- Разбира се - отговорих. - Кое не е спешно? Ще изпратя огледалата възможно най-бързо.
След като затвори, веднага се обадих на още еднр място - съвсем друго - и също получих обещание за помощ.
25.
Мениджърът на хотела ми пристигна във Френската къща с два разнебитени пикапа и осем приятели, които приличаха на затворници в еднодневен отпуск. Съжалявам, че ги преценявах по външния вид - оказаха се едни от най-добрите и трудолюбиви хора, които съм виждал.
Мениджърът беше събрал приятелите си без никакво предупреждение и когато ги посрещнах пред Френската къща, вече им беше казал, че ще им платя, но те отказаха.
- Тези хора мъже казват че с пари днес нямат цуни-любов - преведе мениджърът, така да се каже. Колкото повече го слушах, толкова повече ми се струваше, че говори като някоя от програмите за онлайн преводи.
- Те достатъчно види голямо имение вътре - продължи той.
Изглежда, никой от тях, както и почти никой от Бодрум, не бе влизал в имението и сега те с радост се отзоваваха на молбата на мениджъра за помощ. Докато ги водех към задната тераса, срещнахме Кумали и колегите ѝ, които излизаха. За един неловък момент двете групи застанаха една срещу друга, но мениджърът отстъпи от пътеката, а работниците последваха примера му и пуснаха полицаите да минат.