Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Хонория Уейлс, Рю Палатин, Париж.

— Омъжена или госпожица?

— Не, не съм омъжена. Госпожица съм.

Той посочи куклата:

— Но аз виждам, че имате дете, мадам.

Тъй като не желаеше да се откаже от нея, тя я прегърна и помисли бързо.

— Да, бях омъжена, но сега не съм. Съпругът ми почина.

Той продължи бързо:

— А как се казва детето?

— Симон. Кръстена е на най-добрата ми приятелка от училище.

— Радвам се, че вървиш толкова добре в училище.

— Този месец съм на трето място по успех — похвали се тя. — Елси — това беше братовчедка й — е чак на осемнайсето място, а Ричард е някъде на опашката.

— Ти обичаш Ричард и Елси, нали?

— О, да, много обичам Ричард и нея също я обичам.

Внимателно и с небрежен тон той я запита:

— А леля Марион и чичо Линкълн — кого обичаш повече?

— О, чичо Линкълн, струва ми се.

Той все по-силно усещаше присъствието й. Когато влизаха, зад гърба им се понесе шепот: „… очарователно“, а в момента хората на съседната маса се бяха умълчали заради нея и я гледаха така, сякаш тя не беше съзнателно същество, а цвете.

— Защо не живея при теб? — внезапно попита тя. — Защото мама е починала ли?

— Трябва да стоиш тук и да научиш по-добре френски. На татко ще му е трудно да се грижи толкова добре за теб.

— Вече не се нуждая от толкова грижи. Правя всичко сама.

На излизане от ресторанта един мъж и една жена неочаквано го поздравиха.

— Я, нашият Уейлс!

— О, здравейте, Лорейн… Дънк…

Неочаквани призраци от миналото: Дънкън Шефър му беше приятел от колежа, а Лорейн Куорълс — красива бледа блондинка на трийсет години, една от многото, които им бяха помогнали да превърнат месеците в дни в разточителните времена преди три години.

— Мъжът ми не можа да дойде тази година — каза тя в отговор на въпроса му. — Ужасно сме бедни. Така че ми даде по двеста на месец и ми каза да направя каквото мога с тях… Това дъщеричката ли е?

— Защо не се върнеш да седнеш с нас? — попита Дънкън.

— Не мога. — Радваше се, че има извинение. Както винаги той усети страстната и предизвикателна привлекателност на Лорейн, но сега беше на друга вълна.

— Тогава какво ще кажеш за вечеря? — попита го тя.

— Не съм свободен. Дай ми адреса си и ще ти се обадя.

— Чарли, струва ми се, че си трезвен — отсъди тя. — Честна дума, струва ми се, че той е трезвен, Дънк. Ощипи го, за да видим дали е трезвен.

Чарли кимна с глава към Хонория. Двамата се разсмяха.

— Какъв е адресът ти? — попита скептично Дънкън.

Той се поколеба, тъй като не му се искаше да им казва името на хотела си.

— Не съм се настанил още. По-добре аз да ви се обадя. Отиваме да гледаме водевила в „Ампир“.

— А! Точно това ми се прави — каза Лорейн. — Искам да погледам клоуни, акробати и жонгльори. Точно това ще направим, Дънк.