Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Добър ден! – каза Марк. – Редакцията затворена ли е?
После прехапа устни. Трудно можеше да зададе по-глупав въпрос. Единият от работниците го огледа и отговори, без дори да извади цигарата от устата си:
– Имаш късмет. Отварям офиса след пет минути!
Марк бе зашеметен от кратка искрица надежда, но мъжът продължи:
– Само да си сложа една пола и съм на твое разположение.
Другите двама бачкатори избухнаха в смях.
Марк даде да се разбере, че е обиден.
– Ела след три часа, малкият. Виждаш, че сме заети...
Марк застана до работника. Въпреки високия му ръст симпатягата стърчеше с цяла глава и половина над него.
Марк реши да прояви смиреност:
– Не мога да чакам, господине. Моля ви за услуга. Наистина ли няма кой да отвори редакцията? Просто ми е необходимо едно сведение.
– Ами да попитаме шефката – чу се друг глас на човек, който очевидно подаваше вестници от склада. Тримата работници отново избухнаха в смях. Не и Марк. – Е, след като толкова държиш – каза той и натисна един бутон на домофона: – Госпожа Монегю? Тук един човек пред входа на склада пита за вас.
След няколко минути се появи въпросната госпожа Монегю. „Шефката“ бе дребна елегантна жена, облечена в тайор, който силно пристягаше тънката ѝ като на пчела талия. Полата ѝ стигаше едва до коленете. Загорелите ѝ крака бяха обути в елегантни отворени червени обувки. Цялото впечатление обаче се разваляше от твърде строгото и сериозно лице, което издаваше години на лишения и безкрайни усилия за преодоляване на всяко стъпало в йерархията. Малки очилца висяха като на закачалка от носа ѝ. В едната си ръка държеше дълъг списък, а в другата – химикалка. Шефката...
– За какво става въпрос? – чу се гласът ѝ, а лицето ѝ остана все така непроницаемо.
Maрк се опита да импровизира. Да си придаде важност. Какво да каже? Какво да измисли, че шефката Монегю да отвори архива на вестника в седем часа сутринта? Може би да извади маузера и да го размаха. Абсурдно...
– Е? – настоя Монегю, като хвърли през очилата поглед към часовника си.
Марк изпадна в паника:
– Ами... Слушайте... Аз... аз трябва да проверя нещо в един стар брой на „Л’Ест репюбликен“. Много стар. Знам точно кой е. Броят от 23 декември 1980 година...
Шефката благоволи да се усмихне едва-едва.
– Като гледам в какво състояние сте, съм сигурна, че е спешно...
– Повече от спешно! – изрече Марк.
– Добре. Само че, колкото и да е спешно, може да изчака до девет, когато започваме работа.
Тримата работници, които продължаваха да товарят връзките с вестници, не изпускаха нито дума от разговора.
Госпожа Монегю вече бе им обърнала гръб и затрака с високите си, прекалено тънки токчета.
– Не! – изкрещя Марк.
Шефката се обърна и успя да придаде на лицето си израз на голяма умора.
Марк се хвърли напред с главата, без да мисли:
– Слушайте... жена ми очаква дете. Нашето дете. Тя ще абортира след два часа, защото има съмнения относно самоличността на родителите си. Имам сериозни основания да смятам, че доказателството за идентичността на родителите ѝ се намира във вестника...
Шефката Монегю опули изненадано очи. Тримата работници изведнъж бяха спрели работата си.
Монегю направо ги разстреля с очи и те подновиха товаренето на вестниците. После хвърли към Марк раздразнен поглед.
– И искате да попречите на жена си да абортира ли? Наистина ли смятате, че ...
– По дяволите! – изрева Марк. – Нали няма да ми изнесете някоя глупава феминистка тирада. Просто искам да направя справка във вестника. Моля ви да ми дадете шанс. Малък шанс...
Е, поне бе нарушил малко душевното ѝ равновесие.
Веднага продължи:
– Спомняте ли си самолетната катастрофа при Мон Терибъл?
Moнегю поклати отрицателно глава.
„Логично – помисли си Марк. – Тогава тя е била най-много на десет години!“
Е, толкова по-зле! Той не трябваше да спира атаката си.
– „Л’Eст репюбликен“ е бил единственият вестник, който е отразил катастрофата от самото начало на трагедията. „Водното конче“, чудотворно спасеното бебе в снега. Всичко, казано там, се отнася за това момиче. И аз искам да погледна точно този брой на вестника!
Шефката очевидно не разбираше нищо. Бе почти готова да прояви слабост, а това не ѝ бе приятно. В училището по мениджмънт бе научила, че не трябва да взема решение, без да има достатъчно факти и преди да си създаде точна представа за положението.