Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Реката направи завой на юг преди около три километра. На картата в кабината видях, че можем да плаваме по нея право на юг, а после да намерим най-бързия маршрут до Банджали. – Тя избърса дъжда от челото си, а Лоркан доближи лице на сантиметри от нейното. – Оказва се, че и на мен ми изникна работа с Елин Галантиус. Поздравления, милейди. Току-що си намери придружител до Ейлве.
В очите му блестеше студена, убийствена светлина и Елида пак се зачуди за какво ли бе изревал така.
Погледът му се спусна към стиснатите й от ярост устни. И една част от нея, която нямаше нищо общо със страха, застина, докато друга започна да се топи.
Когато очите му най-сетне намериха нейните, Лоркан изръмжа с глас, подобен на среднощен гръм.
– За пред всички останали още си ми съпруга.
Елида не възрази – просто се върна в кабината, докато непоносимата му магия подкрепяше крака й, и затръшна вратата така силно, че стъклото изтрополи.
***
Буреносните облаци се разнесоха, разкривайки звездно небе и луна, чиято светлина беше достатъчна, за да може Лоркан да плава спокойно по тясната, сънлива река.
Продължи да гребе час след час, обмисляйки как точно да убие Елин Галантиус, без Елида и Белотрън да му попречат, и как да накълца трупа й на малки парчета, за да послужи за храна на гарваните.
Беше го излъгала. Двамата с Белотрън го бяха измамили в деня, когато принцът му даде Ключа на Уирда.
В амулета намери само един от онези пръстени – съвършено безполезен пръстен от Камък на Уирда, увит в парче пергамент. На него с женски почерк бе написано:
Надявам се този път да си по-находчив в обидите си към мен. „Кучка“ ми омръзна.
С цялата ми любов,
Е.А.Г.
Щеше да я убие. Бавно. Изобретателно. Принуден бе да положи кръвна клетва, че пръстенът на Мала наистина прави притежателя си неуязвим от Валгите, но не се беше сетил да изиска от тях доказателство, че техният Ключ на Уирда е истински.
А Елида – онова, което тя носеше, което му бе помогнало да осъзнае, че... За това щеше да мисли по-натам. И по-късно щеше да реши какво да прави с малката лейди на Перант.
Утешаваше се единствено от мисълта, че си беше върнал пръстена на Мала, но онази кучка още държеше ключа. А щом Елида и бездруго трябваше да стигне до Елин... Ами просто щеше да я намери вместо нея.
И щеше да накара кралицата на Терасен да пълзи по корем пред него.
44.
Светът започна и свърши в пламъци.
Море от огън без място за въздух, за друг звук, освен грохота на потоците от разтопена земя. Истинското сърце на огъня – средството за сътворение и разруха. А тя се давеше в него.
Тежестта му я задушаваше и тя се мяташе под него, търсейки повърхност или дъно, от което да се изтласка нагоре. Но не намираше нито едно от двете.
Когато огънят нахлу в гърлото й, изпълни тялото й и започна да разтапя вътрешностите й, тя закрещя без глас, молейки се за пощада...
Елин.
Името прокънтя из ядрото от пламъци в сърцето на света, призова я като спасителен маяк. Родена бе в очакване на този глас, сляпо го бе издирвала през целия си живот, щеше да го последва до края на съществуванието си...
– ЕЛИН.
Елин се провеси от леглото, усещайки огън в устата си, в гърлото си, в ушите си. Истински огън.
Златисти и сини пламъци се виеха из най-жарките нюанси на червеното. Истински огън изригваше от нея и прогаряше чаршафите, а стаята, останалата част от леглото и корабът сред океана оставаха неизпепелени единствено благодарение на непробиваема, неразрушима стена от въздух.
Ръце, обвити в лед, стиснаха раменете й и озъбеното лице на Роуан изплува сред пламъците, заповядвайки й да диша...
Тя пое глътка въздух. Още огън рукна от гърлото й.
Нямаше нишка, нито верига, с която да придърпа магията си. О, богове... о, богове, дори не долавяше силите й да се изчерпват. Не съществуваше нищо друго, освен пламъците...
Роуан сграбчи лицето й в длани и от допира на лед и вятър с огнената й кожа се издигнаха облаци пара.
– Ти владееш огъня; ти го контролираш. Страхът ти му позволява да те надвие.
Тялото й отново се изви върху леглото, чисто голо. Явно беше изгорила дрехите си – любимата риза на Роуан. Пламъците й се разбушуваха още повече.
Той я стисна здраво и я принуди да го погледне, преди да изръмжи:
– Виждам те. Виждам всяка част от теб. И не се боя.
Няма да се боя.
Линия сред горящата стихия.
Името ми е Елин Ашривер Галантиус.
И няма да се боя.
Въжето се появи пред очите й, сякаш го бе хванала в ръка.