Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Колкото и да бе изучавал сведенията за това творение (събираше ги тайно през половината си живот със скритата надежда, че някога ще бъде направена нова флейта), не беше готов. Инструментът не се отзоваваше, както той би искал. У Мендарк се прокрадваше съмнението, че му липсва дарба.
Преди векове бе отишъл в Салудит, за да открадне ръкописа на Наси. Тя разказваше как Шутдар е използвал флейтата. Мендарк поръча да му направят десетина съвършени подобия, доколкото бе възможно по описание. Единствената разлика се състоеше в това, че бяха изработени от обикновено злато.
Овладяваше всички тънкости на инструмента, накрая можеше смело да твърди, че се е наредил сред най-изкусните свирачи на флейта в Сантенар. Но след време загуби надежда и изостави тези занимания. Чак след завръщането от Катаза започна да си припомня уменията. Свиреше чудесно, но сега нямаше пълна власт нито над инструмента, нито над себе си.
След няколко часа щеше да е или победител, или покойник. „По-скоро второто“ — заяде се със себе си. Изобщо не можеше да се мери с Рулке. Но все пак опита, нали?
Изсвири тихо чист нисък тон, който се сля с чудновата нишка от тъканта на тази нереалност отвъд всички известни измерения. Около него заискри зелено-златно кълбо. Мендарк поддържаше и тона, и цвета в търсене на пълното съвпадение. Стигна му безстрашие да избере малко по-висок звук.
Оказа се в плен на мъчително предчувствие, че светът му е пред гибел. Проходът, който търсеше, се виеше плавно като водна змия. Всичко избледня до дъгоцветни сенки и се разнесе като мъгла.
В какво сбърка? Избра друг тон, изсвири го и флейтата сякаш гръмна в лицето му. Може би Огледалото го бе излъгало. Поначало съзнаваше, че рискува. Значи тъкмо флейтата щеше да го довърши. Впрегна цялата си воля, за да върне на пръстите си някогашната сръчност. Опря флейтата в напуканите си устни, припомни си високия балкон в голямата зала на Шазмак и извлече от инструмента най-нежния звук. Долови черно ядро от сила. Машината. Успя да отвори портал към Шазмак и врагът се озова пред него. В края на краищата всичко щеше да се нареди според желанията му.
Гледката се проясни. Рулке, облякъл наметало в черно и червено, стоеше върху своето творение, на което бе придал неописуемо могъщество. Страхът пак загриза Мендарк, но той бе решен да не му се поддаде. Стъпи леко като перушинка на балкона, намести се по-удобно и се настрои да чака.
Каран се подслони в склад, където никой не стъпваше след превземането на града преди година. Намери съвсем годна храна — накиснати в марината месо и подлютени пушени филета, каквито аакимите обичаха, сушени плодове и зеленчуци и запечатани с восък сирена. Натъпка се до пръсване, наля си вода, сви се на пода и спа още няколко часа.
Събудиха я не кошмари, а невероятното усещане, че нещо е разклатило Шазмак из основи. Не можеше да е друго освен машината. Рулке пак бе намислил да пробие Възбраната.
Надникна през вратата в празния коридор и се помъкна като окуцяло привидение. Сетивата й бяха претоварени и понякога долавяше с ъгълчето на окото преливащата се Стена на Възбраната.
Стомахът й ту пареше, ту се присвиваше. Каран беше убедена, че и Фейеламор е дошла в Шазмак. Възприемаше някакво изместване на действителността — Фейеламор изглежда бе употребила своя инструмент, сътворен от безумието й. Никой не беше в безопасност. Трябваше да сложи край на това, преди да е станало късно.
Както подтичваше мудно, показа се иззад ъгъла и видя в другия край на дълъг коридор неколцина гашади, увлечени в свада.
— Господарят наистина е глупак! — лютеше се един. — Как му скимна да се съюзява с Фейеламор след тяхната хилядолетна вражда?
— Но ние поехме дълга да му служим — не по-малко гневно отвърна друг.
— Аз обаче…
Тя понечи да избяга в обратната посока.
— Спри, Каран от Банадор! — настигна я нечий вик.
Върна се назад през вратата, зави наляво и се промуши по тясна стълба на следващия етаж. Групата се разпръсна да я търси, двама поеха и по тази стълба.
Тя хукна, като се стараеше да не вдига шум, но те излязоха навреме горе.
— Спри! — ечаха резките им гласове.
Каран влетя през поредната врата, затръшна я, но беше само въпрос на време да я хванат. Единствено споровете им й даваха мъничко надежда. Гашадите се усъмняваха в своя господар. Ако в труден момент Рулке не можеше да разчита на тяхната помощ, може би светът имаше някакъв шанс.
Продължи като в унес нагоре по други стълби. И машината, и Възбраната объркваха ума й с множеството си измерения.
Знаеше, че е близо до целта. Без да иска, тя се отърка в поредния Пазител и той зазвъня, а от удара му ръката й изтръпна до лакътя. Случваше й се за пръв път. Каран изохка и отскочи. Следващият също вдигна тревога, тя обаче го заобиколи отдалеч и не пострада. Вече нямаше къде да се скрие от гашадите.