Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
„Не може това да е краят!”.
Бариерата на магьосника-ичани завибрира под дъжд от удари. Сония погледна над рамото на Парика. Акарин стоеше на няколко крачки от него с изкривено лице. Магьосникът-ичани бръкна в палтото си.
Когато Сония зърна кривата кама, главата й се изпразни от съдържание. Тя напразно се опитваше да се освободи.
Рязката болка пробуди в съзнанието й спомена за едно друго порязване...
„Излекувай се – беше й наредил тогава Акарин. – Винаги се лекувай без да чакаш. Дори полузарастналите рани представляват пробив в бариерата ти”.
Тя беше отслабнала съвсем, но докато магьосникът е жив, в него винаги имаше останала някаква енергия. А лечението на подобна малка рана щеше да отнеме... готово!
Парика застина. Той впери поглед в ръката й. Острието бавно се спусна и докосна кожата й. Тя се съсредоточи и болката изчезна. Очите на ичани се разшириха. Той я поряза отново, този път по-дълбоко, и невярващо изсумтя, когато раната се затвори пред очите му.
„Те не знаят как да лекуват!” За миг я изпълни триумф, който бързо угасна. Не можеше вечно да се лекува. Накрая силата й нямаше да стига дори за това.
Дали нямаше и друг начин да използва това знание в своя полза?
„Разбира се, че има!”
Той я държеше за китката. Кожа, допряна до кожа. Това го правеше също толкова уязвим за нейните лечителски сили, колкото бе тя за черната магия. Сония затвори очи и протегна пипалата на съзнанието си напред, в ръката му. Без малко да изгуби концентрация, когато усети поредното жилване. Спря за миг, колкото да излекува раната си, и продължи да навлиза навътре в тялото му. Към рамото. В гърдите. Усети болката от поредното порязване...
„Ето – помисли си триумфално тя. – Сърцето му”. С последните си сили го хвана и стисна.
Магьосникът-ичани изпищя и я пусна. Сония падна назад и бързо изпълзя настрани. Той се срина на колене, вкопчил ръце в гърдите си.
Продължи да стои така, на прага между живота и смъртта. Тя гледаше очарована как лицето му постепенно посинява.
— Махни се от него!
Викът на Акарин я накара да скочи. Той се хвърли напред и грабна ножа на Парика от земята. С един замах на ръката си поряза мъжа по врата и притисна ръката си към раната.
Когато осъзна какво прави той, Сония се отпусна. Акарин можеше да вземе останалата сила на Парика. Магьосникът-ичани така или иначе щеше да умре, а може би в него все още имаше доста енергия...
В този миг осъзна значението на думите на Акарин.
Ако Парика умреше, изпълнен със сила, тя щеше да погълне тялото му и сигурно щеше да взриви всичко наоколо. Тя се изправи на крака, залитайки, и отстъпи назад.
След малко Акарин се изправи. Той пусна ножа и остави тялото на Парика да се свлече на земята. Миг по-късно вече стоеше до нея и я притискаше толкова силно към гърдите си, че я оставяше без въздух.
— Помислих, че съм те изгубил – прошепна дрезгаво той. После въздъхна с треперене. – Трябваше да побегнеш веднага, щом той се появи.
Тя се чувстваше натъртена и изтощена, но щом Акарин вля в нея лечителската си енергия, силата й бързо се възвърна.
— Нали ти казах. Няма да те изоставя. Ако ще умираме, ще бъдем заедно.
Той отстъпи назад и я погледна развеселено.
— Поласкан съм, но какво ще кажеш за Дориен?
— Дориен!
Той тихо изруга и се обърна към Дориен, който лежеше на няколко крачки от тях. Двамата бързо отидоха до лечителя. Дориен отвори очи и те се замъглиха от болка.
Акарин положи ръка върху главата му.
—Ранен си лошо – каза той. – Стой неподвижно.
Дориен погледна Акарин.
— Пази си силата – прошепна той.
— Стига глупости – отвърна му Акарин.
— Но...
— Затвори очи и ми помогни – прекъсна го Акарин. – Ти познаваш тази дисциплина по-добре от мен.
— Но...
— Ще ми бъдеш по-полезен жив, отколкото мъртъв, Дориен – рече сухо Акарин, с лека повелителна нотка в гласа. – Ако желаеш, по-късно можеш да ми възстановиш енергията, използвана за лечението ти.
В очите на лечителя се промъкна разбиране.
— О. – Той се поколеба, после погледна Сония. – Какво стана със сачаканеца?
Сония усети как лицето й пламва. Убийство с помощта на лечителската сила й се струваше като най-ужасното престъпление.