Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Значи казваш, че искаш стрелите? — провикна се Аспел и мъжете около него се разкискаха.
— Не — вдигна ръце Джабрил. — Има смисъл в това, което казва. Този кораб не е щастлив в очите на боговете, в това няма и капка съмнение. И без това ще видим зор, дори и след като се отървем от него. Той трябва да умре заради извършените престъпления, заради лъжите му, невежеството и онези, които нивга вече няма да видят суша. Но наистина ни освободи. — Джабрил се огледа и прехапа устна, а после продължи. — За това наистина сме му задължени. Аз казвам да им дадем лодката.
— Тази лодка ни трябва! — провикна се Мазука.
— В Порт Продигал има много лодки — възрази Стрева. — Можем да заграбим някоя на път за нататък.
— Да, лодка и котки! — додаде друг моряк.
— Изкарайте лодката — нареди Джабрил. — Без храна и вода, казвам аз. Ще се качат така, както са сега. Нека Йоно ги вземе, както и когато реши. Каква е думата на всички?
Думата на всички беше ново избухване на въодушевени одобрителни викове. Дори и Мазука склони и кимна.
— В края на краищата просто ще плуваме по-дълго — рече Локи.
— Е, поне за това успя да ги уговориш — прошепна Джийн.
7
Развързаха лодката, изкараха я и я спуснаха през десния борд в дълбоките сини води на Пиринчено море.
— Весла ще им дадем ли, Джабрил? — Бяха натоварили един от моряците със задачата да махне бурето с вода и хранителните дажби от лодката. Той извади и веслата.
— Мисля да не им даваме — отвърна Джабрил. — Йоно ще ги придвижи, ако иска да се придвижат. Оставяме ги на дрейф — тъй рече екипажът.
Групи от въоръжени моряци се подредиха от носа до кърмата и затикаха Локи и Джийн към входа откъм десния борд. Джабрил вървеше плътно подире им. Щом стигнаха края, Локи видя, че лодката е вързана с едно въже с възли, по което щяха да се спуснат долу.
— Равел — рече тихо Джабрил. — Ти наистина ли се кланяш на Тринайсетия? Действително ли си негов жрец?
— Да — отвърна Локи. — Това беше единственият честен благослов, който можех да им дам.
— Вижда ми се обяснимо. Шпиони и такива работи. — Джабрил подпъхна под туниката му, под кръста, нещо студено и колебливо го пъхна в брича му. Локи разпозна тежестта на един от стилетите в колана му.
— Бащата на бурите може бързо да ви вземе, а може и да ви остави да дрейфувате — прошепна той. — Много, много дълго. Докато решите, че просто ви е дошло до гуша… Досещаш ли се?
— Джабрил… — рече Локи. — Благодаря ти. Ех… ще ми се да бях по-добър капитан.
— Щеше ми се изобщо да ставаше за капитан. А сега се прехвърляйте през шибания борд и да ви няма.
И така, Локи и Джийн гледаха от леко полюшващата се лодка как „Червеният вестоносец“ се отдалечава тромаво на югозапад-юг под дрипавото си платно и ги зарязва сред пустошта под палещото следобедно слънце, за което само преди ден-два Локи бе готов да даде десет хиляди солария.
Сто крачки, двеста, триста… бившият им кораб бавно напредваше в спокойните вълни. Отначало поне половината от екипажа се бе струпала на кърмата и зяпаше, но не след дълго загубиха интерес към мъртъвците, зарязани назад, и се върнаха към задачата да опазят своя безценен малък дървен свят да не загине от раните си.
Локи се чудеше кой ли ще наследи каютата на кърмата, брадвите на Джийн, необикновените им инструменти и петстотинте солария, скътани на дъното на личния му сандък — последните им спестявания и пари, дадени от Страгос.
„Крадците преуспяват“ — помисли си той.
— Е, разкош! — Локи изпъна краката си докрай. Двамата с Джийн седяха един срещу друг на пейките в лодката, която побираше шестима. — Пак успяхме бляскаво да се измъкнем от смъртна опасност и да откраднем нещо ценно, което да вземем с нас. Тая лодка сигурно струва два солария.
— Три с боята — въздъхна Джийн.
— Джабрил ми подпъхна стилет, докато слизах.
Джийн като че се замисли какво би могло да значи това, а после вдигна рамене.
— Като ни приближи по-малка лодка, поне разполагаме с оръжие, с което можем да я вземем на абордаж.
— Добре ли ти е там, в каютата на кърмата?
— Добре ми е — отвърна Джийн, стана от пейката, полегна странично и се набута под кърмата, опрял гръб на десния планшир. — Малко е тясно, но пък е разкошно обзаведена.