Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Сесилия Бланка обаче разсея бодро тези опасения. Времената сега бяха други. Който и да станеше архиепископ сега, първата му задача нямаше да бъде да отлъчи от църквата някой, който беше под закрилата на краля и наместника му. Така малкият грях на Улвхилде скоро щеше да бъде благословен от Бог и с това щеше да се приключи. Тя, малката, изглеждала много щастлива и свободата наистина я бе приветствала с отворени обятия.

Облекчена да чуе, че Улвхилде явно не я грози опасността, от която първоначално се опасяваше, Сесилия Роса най-сетне успя да вдигне предупредително ръце, за да възпре радостното бърборене на приятелката си и да сподели каквото трябва. Носеше лоши новини от "Божия дом". Сесилия Бланка притихна начаса.

Разказът обаче тръгна в грешна посока; защото когато Сесилия Роса пое дъх и заразказва сериозно, че майка Рикиса бе мъртва и погребана, приятелката й плесна с ръце и избухна в доволен смях, после се прекръсти и с поглед, насочен нагоре, помоли за прошка, че се радва за нечия смърт, но веднага се развесели отново и каза, че това изобщо не бе лоша новина.

Сесилия Роса започна отначало. Не след дълго Сесилия Бланка стана сериозна, слушайки за неискрената изповед и предсмъртното желание, за което трябваше да бъде известен Рим.

Когато Сесилия Роса приключи с разказа си, двете седяха, без да могат да кажат нищо. А какво всъщност можеше да се каже за самата лъжа? Нелепа бе самата мисъл, че на една нещастна девица, принудена да се подчини на бича на Рикиса в "Божия дом", би й хрумнала абсурдната идея да даде обет именно в този манастир. Да се мисли, че Сесилия Бланка, която непрестанно бе копняла за своя годеник и короната си на кралица, би се отказала от тях заради радостта да бъде робиня на Рикиса, това бе все едно да се каже, че птиците летят във водата, а рибите плуват из облаците.

Те прекъснаха разговора си, когато Сесилия Бланка заведе приятелката си да поздрави децата, а после продължиха нощта си, за която вече знаеха, че ще бъде дълга.

Най-големият син Ерик беше при баща си в Източен Арос, тъй като имаше да учи много за кралските задължения. Другите двама синове и дъщерята Бригида се боричкаха яростно за едно дървено конче и бавачката не успя да ги разтърве, преди двете Сесилии да се появят. В този момент децата бързо се успокоиха, но огледаха насмешливо причудливите дрехи на Сесилия Роса. След вечерната молитва обаче двете Сесилии учудиха децата, като изпяха заедно един псалм по-добре отколкото който и да е друг, пял в Нес. Те определено не бяха очаквали подобна райска песен от майка си и се включиха мило и възторжено в това произведение, за което явно не бяха подозирали, че може да бъде изпято от собствената им майка.