Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Двете жени потънаха в размисъл дали лъжата наистина би могла да победи. Според тях по-лесно бе да се допусне, че Рикиса в самоубийствен акт бе пожертвала душата си, за да получи отмъщение, въпреки че бе ужасяваща мисълта как човек може да бъде толкова зъл, че да влезе сам във вечния огън, само и само да си отмъсти.

Вероятно го е приемала за жертва, смяташе Сесилия Роса, жертвала е душата си, за да спаси близките си. Както майката, която е готова да пожертва живота си заради бебето си, или бащата, който е готов да умре за сина си, Рикиса бе пожертвала душата си заради всичките си приближени. Тази мисъл караше човек да потръпне, но и бе разбираема. Поне ако човек е бил сред онези, които са страдали от Рикиса през времето на земния й живот.

Сякаш внезапно настана студ въпреки топлината от огнището. Сесилия Бланка се надигна, отиде до приятелката си, целуна я и оправи завивките й, а после отиде да поръча още вино.

Когато се върна, двете се опитаха да се освободят от злия дух на Рикиса в стаята. Успокояваха се, че поне бяха научили истината навреме и че Биргер Бруса със сигурност можеше да я използва правилно, и се опитаха да разговарят на други теми.

Сесилия Роса се отдаде на размишления за скъпата им приятелка Улвхилде. Едвам прекрачила отвъд прага на "Божия дом", тя бе на път към брачното си ложе. Е, дори го бе изпробвала. Това беше ли наистина хубаво? Не бе ли тя уязвима като агънце в непорочността си? В свободния си живот тя се бе запознала едва с двама млади мъже и сега се канеше да сподели навеки живота си с единия от тях, това беше ли правилно в действителност?

Сесилия Бланка смяташе, че е правилно. Тя познаваше Йон и беше напълно убедена, че така трябва да стане, познаваше също и Улвхилде. Разбира се, това щеше да е един добър съюз между Сверкери и Фолкунги, на който никой нямаше да се възпротиви, но това бе едната страна на въпроса. Друг въпрос бе, че някои хора си бяха създадени един за друг. Такива със сигурност бяха Сесилия Роса и Арн и вероятно така щеше да се окаже и за Улвхилде и Йон Сигурдсон. Сесилия Роса скоро щеше да се убеди сама, тъй като те всички щяха да се съберат на голямо коледно пиршество в Нес, както бе решила Сесилия Бланка.

Последните думи накараха Сесилия Роса да потъне в мисли и да се отнесе в мечтите си. Тъй простичко и ясно беше, че нейната приятелка кралицата я бе поканила на коледно пиршество. Новото в съществуването й беше, че живееше истински и естествен живот. Сесилия Роса бе свободна, можеше дори да откаже, ако така й се искаше, макар въобще да не смяташе да го прави. Но дори самата възможност да откажеш, мислеше си тя все по-сънливо, бе сред най-забележителните неща в новата й свобода.