Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Сесилия Роса осъзна, че е научила всичко, от което имаше нужда, понеже нищо друго не беше от значение, и се опита да направи онова, което отначало й се бе сторило безнадеждно, а именно да говори разумно с глупавия свещеник.
Отначало тя изтъкна предпазливо, че тя и Сесилия Бланка бяха прекарали повече от шест години заедно в "Божия дом" като най-близки и скъпи приятелки. Трудно щеше да е някоя от тях да бе сторила нещо тъй значимо като да даде обет, без да каже на другата.
На това свещеникът отговори с подчертано пиянско усилие да изглежда достоен и твърд, че обетите, които човек дава пред Бог, както и съдържанието на изповедите навеки ще останат тайна за сетивата.
Сесилия Роса възрази с престорена загриженост, че почитаемият свещеник може би не бе наясно с всичко, което се случва в един женски манастир. А работата бе там, че щом някоя от тях дадеше обет, то тя начаса ставаше послушница и й предстоеше година на изпитания, да бъде отделена от близките и познатите си. Ако Сесилия Бланка наистина бе дала обет, щеше да се забележи поне това, нали?
Свещеникът изломоти нещо от рода, че много неща можеха да се видят единствено от Бог и че само Той можеше да проникне с поглед в човешката душа.
Тъй като Сесилия Роса не можеше да възрази на това съждение, тя бързо се опита да смени хода на разговора. Та нали от думите на майка Рикиса тя сама бе разбрала, че игуменката сама бе спестила греховете си в изповедта си, преди да си отиде от този свят. На онзи, който бе излъгал в подобно състояние, не можеше да се вярва и що се отнасяше до толкова недостоверното изказване, че кралицата бе дала обет, а после бе отгледала четири деца в грях. Защото нали за това ставаше дума?
Ами да, разбира се, в известен смисъл за това става дума… призна свещеникът, прозявайки се, но бързо се поправи. Става дума за самия грях, поясни той припряно. Грехът бе решаващ. Не стигнаха до темата, че в този случай грехът имаше последици за кралската корона, но не искаше ли Сесилия да придружи свещеника в Дания? Разбира се, казано бе, че свещениците не могат да се женят пред Бог, но за този проблем си имаше прости решения. Не беше безпаричен, похвали се той, неподозирайки нищо, така че защо не?
Сега Сесилия Роса бе получила всички сведения, от които имаше нужда, но от това се почувства омърсена, сякаш епископът се бе наслаждавал да я засипва с нечистотия.
Тя се извини, че поради женски причини, които не иска да споменава, се налага да се оттегли, и когато той несръчно се опита да я задържи, тя се изплъзна ловко, тъй като бе пила много по-малко от него.
Когато обаче излезе на чист въздух, тя повърна. После цяла нощ се моли и не можа да заспи, тъй като греховете й бяха многобройни. С коварство бе подвела един свещеник, беше му позволила да я докосва греховно и всичко това с цел да го прилъже да каже онова, което той не искаше да каже.
Изпитваше срам от всички тези неща, но най-много се срамуваше от това, че докосванията на жалкия преподобен бяха разпалили един копнеж, който тя постоянно се бе опитвала да потисне. Той я бе накарал отново да си представи как Арн Магнусон най-сетне се появява на кон по моравата. Такъв лош човек да разпали чистата й любов — в този момент това й се струваше почти непростим грях.
Другата работа, която трябваше да свърши в "Божия дом" и заради което бе останала на погребението на злата жена, се уреди много по-лесно. Скоро тя успя да накупи всички необходими растения и шивашки принадлежности от една колеблива помощник игуменка, която без любезните й съвети би останала сериозно измамена при тези сделки. Сега "Божия дом" отново бе дом на Дева Мария, а към нея човек трябваше да изпитва голяма почит.
Сесилия обаче се замисли, че ако беше останала в "Божия дом", щеше все още много да внимава къде стъпва по коридорите. Майка Рикиса определено не се намираше в рая. Може би лежеше някъде там под коридорите със злобно искрящите си червени очи, готова да се надигне като върколак и да погълне някого от онези, които мразеше, тъй като омразата бе най-силната й страна през земния й живот.
По обратния път към Рисеберя Сесилия Роса щеше да остане за няколко дни при Сесилия Бланка в Нес, както се бяха уговорили. Когато обаче тя пристигна в кралското пристанище на езерото Ветерн и безбройните и мърморещи и подсмърчащи спътници разтовариха непонятния за тях опакован багаж и го натовариха на страховития черен кораб, тя внезапно и видимо за всички пребледня. Из Ветерн се носеха високи вълни с бяла съскаща пяна по върховете. Първата есенна буря наближаваше.
Тя започна да разпитва обезпокоено грубите мъже, изглежда всички норвежци, докато не се озова пред онзи, който изглеждаше като техен началник. Той я поздрави почтително и каза, че се казва Стюрбьорн Харалдсон и че скоро ще има удоволствието да отведе приятелката на кралицата до Нес. Когато Сесилия Роса уплашено се поинтересува дали наистина бе добра идея да се отплава посред буря, той се усмихна замислено, поклати глава и отговори, че подобни въпроси го карат да копнее за дома, но пред пътя му дотам за съжаление стоеше предаността към крал Кнут. След това той хвана ръката й, без да казва нищо повече, и я отведе до мостика, където хората му вече се качваха на борда и се канеха да отплават. Поставиха широка дъска, по която да се качи Сесилия Роса, прехвърлиха със силните си ръце покупките й от "Божия дом" и ги натовариха в трюма. После отблъснаха кораба с греблата и вдигнаха платната.