Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

— Изповяда ли се и за това, че се опита да отнемеш живота на Сесилия Бланка в карцера през суровите зимни месеци — продължи Сесилия Роса неумолимо.

— Измъчваш ме… Покажи милост пред смъртното ми ложе — въздъхна майка Рикиса, но по начин, който затвърди в Сесилия Роса усещането, че всичко бе театър.

— Изповяда ли или не, че се опита да убиеш мен и Сесилия Бланка в карцера? — попита отново Сесилия Роса, тъй като не смяташе да се отказва. — Аз, грешницата, не мога да опростя подобни грехове, ако не знам, че вече са били изповядани, нали разбираш, майко?

— Да, всичките тези грехове ги изповядах пред свещеник Йорян — отговори майка Рикиса, макар и този път без въздишки и шепот, а по-скоро с нетърпение в гласа.

— Тогава е ясно, майко Рикиса — каза студено Сесилия Роса. — Ти или ме лъжеш като казваш, че си изповядала тези неща пред свещеник Йорян… В такъв случай, разбира се, не мога да ти дам прошка… Или наистина си изповядала тези смъртни грехове, защото си е смъртен грях да се опиташ да отнемеш християнски живот, още повече ако си в служба на светата Дева, както ти. А ако си изповядала смъртните си грехове, то тогава свещеник Йорян не би могъл да ти ги прости. И коя съм аз в крайна сметка, бедна грешница, която дълги години изкупваше греха си под камшика ти, за да ти прощавам онова, което нито свещеникът, нито Бог могат да ти простят!

При последните си думи Сесилия Роса се надигна рязко, сякаш усещаше какво ще се случи. Майка Рикиса започна да се превива в леглото и отново протегна ръцете си към Сесилия Роса, сякаш се опитваше да я сграбчи за гърлото. Тогава завивката се свлече от нея и в стаята се разнесе отвратителна воня.

— Проклинам те, Сесилия Роса! — извика майка Рикиса с внезапно появила се сила, от която допреди миг нямаше и следа. Червените й очи сега бяха широко отворени и на Сесилия Роса й се стори, че ясно различава лукавите зеници на Рогатия.

— Проклинам теб и безсрамната ти приятелка, лъжкинята Сесилия Бланка, дано и двете да горите в ада, дано и двете да ви накажат за греховете ви и дано семействата и на двете ви да умрат с вас в огъня, който ще пламне сега!

При тези думи майка Рикиса се свлече, сякаш бе изгубила всичките си сили. Посивяващите й коси се бяха подали изпод забрадката й. От едното ъгълче на устата й течеше тънка струйка кръв, която изглеждаше напълно черна.

Свещеник Йорян хвана Сесилия Роса за раменете и я изведе навън, като затвори вратата след нея, сякаш тя намираше за необходимо да продължи разговора си с умиращата, преди за нея да е станало твърде късно да се разкае или твърде късно да се изповяда.