Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Другата страна имаше повече общо с ежедневието. Тя нямаше никаква представа кой е този свещеник Йорян от Векшьо, дори не бе чувала, че във Векшьо има свещеник. Не можеше обаче да няма причина на смъртния одър на майка Рикиса да повикат именно този непознат и жалък свещеник. Първо на първо, вероятно беше от рода на. Сверкерите, може би близък роднина на майка Рикиса. Второ, той сега знаеше каква е последната воля на игуменката, което със сигурност не беше без значение. Така както Сесилия Роса ги чу, последните думи от земния път на майка Рикиса съдържаха заплахата да порази всички с пожар и война. Вероятно само свещеник Йорян беше наясно какво е имала предвид с тези си думи. Поради това щеше да бъде разумно да се придържа близо до този Йорян, докато имаше тази възможност, за да може евентуално да разбере нещо от тайната, която той сега пазеше.
Третата причина да остане на погребението беше от по-практическо естество. Сесилия Роса и все по-нетърпеливите й спътници бяха пристигнали отдалече, за да може тя да свърши работа. Щеше да е добре да приключат с това, за да не пътуват отново през пролетта.
Свещеник Йорян беше висок, мършав мъж с шия като на жерав и подскачаща адамова ябълка; малко се запъваше като говореше. Че не е титан на мисълта, Сесилия Роса успя да установи веднага, въпреки че се упрекна за прибързаната си оценка, тъй като не бе задължително външността на човека да отговаря на същността му.
Предварително й мнение обаче не я посрами и когато тя съвсем невинно предложи на свещеника да посетят погребалното пиршество в гостоприемницата заедно с някои от спътниците си преди да се разделят, той веднага намери идеята за много уместна.
Като единствена жена в гостоприемницата тя естествено заведе свещеника до масата и също толкова естествено бе, че колкото повече той пиеше, толкова повече говореше. Като за начало той се оплака, че като роднина на Сверкерите го бяха удостоили едва със свещеническо място във Векшьо, докато всички значими църковни постове понастоящем се заемаха или от родовете на Фолкунгите и Ерик, или от техните приближени.
Така Сесилия Роса получи първото си важно сведение.
Не мина много време и преди свещеникът угрижено да попита дали Сесилия Роса, която, доколкото бе разбрал бе тъй близка с кралица Сесилия Бланка през времето й в "Божия дом", дали тя не знаеше кога точно Сесилия Бланка бе дала обет пред майка Рикиса.
Така Сесилия Роса получи второто си важно сведение, но сега кръвта й се вледени.
Тя се опита да не обръща внимание на това, опита се да продължи да пие бира и да се кикоти, преди да отговори, след което обаче призна, че Сесилия Бланка никога не бе давала монашески обет. Напротив — двете си бяха обещали никога да не го правят и бяха прекарали дълги години в "Божия дом" като близки приятелки.
В този момент Свещеник Йорян притихна и се замисли. След това каза, че със сигурност не би могъл да наруши тайната на изповедта, но навярно би могъл да сподели нещо от последната воля на майка Рикиса, която бе обещал пред Бог да предаде на светия отец в Рим. В нея пишеше, че кралица Сесилия Бланка е дала обет в "Божия дом".
За да прикрие ужаса, който я обзе, Сесилия Роса предложи на свещеник Йорян още бира, и в същото време размишляваше. Той погълна бирата жадно.
Сега тя бе получила третото си важно сведение.
— А дали информацията за една такава последна воля не трябва възможно най-бързо да бъде изпратена до архиепископа — попита тя възможно най-невинно.
Не беше така. По две причини. На първо място другият архиепископ в страната, Йон, наскоро бе убит в Сигтуна при опустошението на града от дивите народи от другия бряг на Източното море, така че в момента нямаше архиепископ. А ако последната воля на майка Рикиса все пак трябваше да стигне до Рим, щеше да е ненужно да се заобикаля през Източен Арос и да се чака там нов архиепископ, а това сигурно щеше да е някой Фолкунг, злъчно промърмори свещеник Йорян. Поради това сега той смяташе да изпълни клетвата си към умиращата игуменка Рикиса, като се отправи на юг и предаде последната й воля на датския си роднина свещеник Абсалон в Лунд.
Така Сесилия Роса получи четвъртото си важно сведение. Тя веднага сипа отново бира на свещеника и се закиска доволно, щом той я хвана за бедрото, макар вътрешно да не можеше да си намери покой.