Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
На вечеря той пи бира като мъжете, а не вино като двете Сесилии. В началото на вечерта говори с тях главно за времето, прекарано в "Божия дом", тъй като никога не бе могъл да си го представи. Едва сега той узна със сигурност, че "Божия дом" е мястото, където се бе родил, както и някои подробности около раждането.
Както бяха предполагали двете Сесилии и както си бяха подсказали една на друга с жестове, които само те разбираха извън манастира, Магнус Монешьолд скоро започна предпазливо да разпитва за баща си и дали бе истина онова, което се говореше за изкуството на Арн Магнусон с меча и лъка. Сесилия Роса му отговори незабавно, тъй като страхът, който бе изпитвала само допреди няколко часа, сега бе заменен от топло щастие. Тя обясни, че само бе чувала от други онова за меча, въпреки че историите бяха многобройни. Все пак веднъж самата тя бе видяла Арн Магнусон да стреля с лък на един пир в замъка Хюсабю и се беше справил доста добре.
Точно както Сесилия Бланка бе подсказала със знаци за въпроса на блудния син зад гърба й, той попита колко добър стрелец е бил баща му.
— Можеше да уцели сребърна монета с две стрели от двадесет и пет метра разстояние — отговори Сесилия Роса, без да й мигне окото, — поне ми се струва, че бяха двадесет и пет, но може да са били и двадесет. Със сигурност обаче беше сребърна монета.
Първоначално младият Магнус съвсем онемя като чу това. После очите му се насълзиха и той се обърна към майка си и я прегърна продължително.
Зад гърба му Сесилия Бланка попита със знаци дали наистина ставаше дума за сребърна монета.
В такъв случай е била необичайно голяма сребърна монета, отговори Сесилия Роса със знаци и потъна в сладостните обятия на сина си. В излъчването му имаше нещо, което й напомняше за младост и любов.
Непосредствено преди месата за св. Катарин, в студа, който вещаеше сурова зима, Биргер Бруса направи внезапно посещение в Рисеберя. Той нямаше време да се подготви за по-дълга среща с помощник-игумен ката Беата, отколкото бе необходимо, за да не се покаже като непочтителен в манастира на Дева Мария, който той вероятно считаше по-скоро за своя собственост.
Искаше да се срещне най-вече с икономката и когато навън стана твърде студено, двамата седнаха в работната й стая, построена по същия образец като в "Божия дом".
Отначало той поговори по работа, макар мислите му отчетливо да бягаха в друга посока, тъй като непрестанно споменаваше предстоящия си кръстоносен поход на изток през пролетта.
После стигна до въпроса, който го вълнуваше. В Рисеберя нямаше игуменка. Ако Сесилия Роса дадеше обет сега, заради дългия й опит в манастирския живот можеха веднага да я издигнат до игуменски сан. Бе обсъдил въпроса с архиепископа, с новия архиепископ, и нямаше да има проблем с това. Сега той нетърпеливо чакаше отговор.
Сесилия Роса се почувства безсилна и съкрушена. Не можеше да си представи, че ярлът, който така добре познаваше кралица Сесилия Бланка, очакваше тя да желае да даде обет.
Когато се съвзе и размисли, тя го попита с поглед право в неговия какво всъщност цели с този въпрос. Самата тя не бе глупава, а никой в кралството не бе по-хитър от ярла, така че трябваше да има някаква доста съществена причина, за да предяви такова сурово желание.
При тези думи Биргер Бруса се усмихна с познатата си широка усмивка, настани се удобно върху единия си крак, хвана с ръце коляното си и се загледа в Сесилия Роса, преди да разкрие истината, макар и не директно.
— Ти наистина би била украшение като една от нашите жени сред Фолкунгите, Сесилия — започна той. — В известен смисъл си и сега и затова дойдох при теб с тежката си молба.
— Молба? — прекъсна го ужасена Сесилия Роса.
— Е, да го наречем въпрос. Що се отнася до сметки и сребро притежаваш ум, с който вероятно единствено Ескил би могъл да се мери. А Ескил е брат на Арн, именно той се грижи за кралството. Човек не може да те заблуди с мили думи. Затова ще ти го кажа рязко. Имаме нужда от игуменка, която да противостои на неистинния завет на една друга игуменка. Ето така стоят нещата.
— Можеше да си направиш труда да го кажеш веднага щом дойде, скъпи ярле — подкачи го Сесилия Роса. — Значи фалшивите показания на лъжкинята все пак ще стигнат до Рим?