Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Бурята над Ветерн отдавна бе утихнала и на небето имаше само няколко облака, когато двете без придружители се понесоха на конете си на север към Висинг. По пътя не говориха много. Сесилия Бланка се възхити колко умело и уверено яздеше приятелката й. Сесилия Роса каза нещо за времето и красивата вечер.

На една горска поляна, където дъбовете отдавна бяха изсечени, за да бъдат построени кораби, те срещнаха трима конници. И тримата носеха широки фолкунгски мантии. Най-отпред яздеше най-младият, а червените му коси блестяха на вечерното слънце.

Тримата мъже спряха едновременно конете си щом видяха кралицата и жената до нея. Веднага след това младият червенокос мъж слезе от коня си и тръгна през поляната.

Според обичая Сесилия Роса трябваше да остане на коня си и кротко да изчака мъжа, който да се приближи до нея, да се поклони и да й протегне ръка, за да може тя да слезе безопасно от седлото, а после да се поздравят.

Сесилия Роса със сигурност знаеше това, когато беше на седемнадесет и спазваше нормите на поведение. Не беше сигурно обаче дали след толкова години в затвор все още помнеше обичаите.

Тя обаче скочи пъргаво, сякаш още беше на седемнадесет, но недотам благовъзпитано от коня си и се втурна през поляната с крачки, които бяха твърде дълги за зелената й рокля и я накараха да се спъне леко.

Щом Магнус Монешьолд видя това, той също се завтече и двамата се срещнаха насред поляната и се прегърнаха без думи.

След това всеки сложи ръце на раменете на другия и се погледнаха в очите. Всеки сякаш видя собственото си отражение.

Магнус Монешьолд имаше кафяви очи и червена коса, единствен той сред братята и сестрите си при Биргер Бруса и Бригида.

Гледаха се дълго, но никой от тях не можа да каже нищо. После той падна на колене пред нея, взе дясната и ръка и я целуна нежно. Това бе знак, че я приема за своя законна майка.

След като се изправи, той вдигна ръката й и внимателно я поведе обратно към коня й. Там той отново коленичи, като й подаде юздите, изтегли стремето и я подкани да използва гърба му, за да стигне седлото, какъвто бе обичаят.

Едва когато тя се бе настанила върху коня, той продума.

— Много пъти съм мислил за теб и съм те сънувал, майко моя — каза той с известно притеснение. — Може би съм си мислел, че ще те позная, но не съм и предполагал, че ще стане както сега. И въпреки думите на скъпия ми и близък Биргер Бруса, не съм и предполагал, че в теб ще видя по-скоро своя сестра, отколкото майка. Затова ще ми окажеш ли честта да те заведа на угощението, скъпа майко?

— Би било чудесно — отговори Сесилия Роса, леко развеселена от несръчния изказ на сина си.

Магнус Монешьолд бе още голобрад млад мъж и не бе дошло още времето да започнат да му търсят годеница. Той обаче бе израснал в средите на властта. Наблюдавайки безупречното му поведение, човек не виждаше несигурност или незрялост. Той носеше фолкунгската си мантия с увереност, която ясно показваше, че осъзнава стойността й. А и значението й, тъй като докато се приближаваха към Нес сред изчезващите полегати слънчеви лъчи, той настигна майка си, казвайки й нещо за вечерния хлад и я наметна със синята си мантия. Това бе защото именно по този начин той искаше да влезе с нея в кралската крепост Нес, макар и да не каза нищо. Въпреки това майка му разбра постъпката.