Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Вятърът веднага подхвана четвъртитото платно, изду го със силата си и тласна кораба напред, така че Сесилия Роса, която не бе успяла да се настани, бе запратена назад в ръцете на Стюрбьорн. Той веднага я настани на мястото си до главното платно и я зави с груби одеяла и завивки от овчи кожи, така че навън остана да стърчи единствено носът й.
Около тях вилнееше бурята и вълните съскаха срещу обшивката на кораба. Той се клатеше тъй силно, че Сесилия Роса виждаше единствено тъмния облак от едната страна и й се струваше, че гледа право в страховитото, почерняло и бушуващо море от другата страна. За миг тя остана скована от ужас, преди да се опита да си възвърне разсъдъка.
Никой от тези чудати възрастни мъже не изглеждаше ни най-малко обезпокоен. Те седяха доволни с гръб към тази страна на кораба, която се надигаше срещу облака, и от време на време пускаха шеги, доколкото можеха да се чуят. Е, навярно знаят какво правят, размишляваше тя трескаво. Когато хвърли поглед към Стюрбьорн, тя го видя да става, докато вятърът развяваше дългите му коси, стоеше разкрачено и стабилно, а по брадясалото му лице цареше доволна усмивка. Явно обичаше плаването.
Все пак тя не успя да се въздържи да го запита с вик дали не бе опасно да се тръгва на път посред буря и дали наистина бяха сигурни, че имат някаква закрила. Наложи й се да повтори въпроса викайки, въпреки че Стюрбьорн услужливо се наведе към нея, за да чуе какво я безпокои.
Когато Стюрбьорн най-сетне разбра какво го питаше, той първо изправи глава и се изсмя продължително, така че бурята отново развя дългите му коси и засипа с тях главата и лицето му. След това той се наведе към нея и извика, че положението е било по-зле по-рано същия ден, когато е трябвало да гребат срещу вятъра, за да стигнат до пристанището. Сега плаваха, вятърът бе попътен и корабът сякаш танцуваше. Щяха да пристигнат до час.
Така и стана. Сесилия Роса виждаше как крепостта Нес се приближава стремително и всички норвежци вкупом се надигнаха и се настаниха край греблата, докато Стюрбьорн сваляше платното. Мъжът отляво пръв спусна гребла във водата и ги насочи назад, докато този отдясно запъна краката си и загреба напред. Сякаш някаква могъща ръка обърна целия кораб срещу вятъра. После бяха нужни само десетина загребвания, за да достигнат завет, а носът на кораба се плъзна по брега. Уменията на мъжете, които не останаха скрити за Сесилия Роса, сега я накараха да се засрами от безпокойството си в началото на пътуването.
По пътеката към крепостта, докато Стюрбьорн почтително я водеше пред останалите, тя дискретно помоли да бъде извинена за притесненията си, за които не бе имала основателни причини.
Стюрбьорн само се усмихна вежливо на това ненужно извинение и я увери, че действително не е единствената пътничка от Западна Готаланд с оскъдни познания в областта на моретата и корабите. Веднъж, разказа той, една млада жена се чудела дали няма да се заблудят по пътя си. На това той се разсмя гръмогласно, а Сесилия Роса се усмихна предпазливо, без да е сигурна какво всъщност е толкова смешно в безпокойството на тази дама.
Когато Сесилия Бланка скоро след това прие най-скъпата си приятелка, както повтори неколкократно, така че да го чуят всички, тя бе тъй неистово щастлива, че речта й бе като песента на чучулигата през пролетта, невъзможно бе да я заглушиш. Тя изпрати хора, които да разтоварят кожените вързопи на Сесилия Роса с бодливи растения, кожи и шивашки принадлежности, хвана я за ръката и я изведе навън през няколко мрачни зали до голямо огнище, където й предложи греяно вино. Смяташе, че това е най-доброто след мразовитото пътуване.
Докато Сесилия Роса усещаше топлината на приятелската обич и бе доволна да не й липсва нищо, отвътре я гризеше злото, което скоро щеше да излезе наяве. Това обаче не беше лесна задача, тъй като бе трудно да се спре Сесилия Бланка. Кралят и неговият ярл бяха в Източен Арос, за да уредят някакви дела с новия архиепископ, тъй като разбойници от другата страна на Източното море бяха пребили стария. Освен това естонците бяха изгорили цялата Сигтуна, така че на мъжете им предстоеше много работа, нови кръстоносни походи и строеж на кораби, с които да пътуват. Предимството им обаче се състоеше в това, че сега целият Нес бе техен, тъй като в отсъствието на краля и ярла се разпореждаше кралицата. Предстоеше им да прекарат цяла нощ в разговори и да изпият много греяно вино!