Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Над нея се издигна корпусът на „Императора на океана”. Яхтата газеше по-дълбоко при кърмата, но въпреки това се извисяваше поне на десет фута над повърхността.

Нина се вкопчи с едната си ръка в люка, а с другата завъртя въжето над главата си. Накрая му беше завързана кука. Ако извадеше късмет, щеше да успее да я закачи в релингите на задната палуба.

Ако извадеше късмет...

Блъсна я нова вълна и тя потрепери от студ. Водата нахлу в кабината. Лампите примигнаха.

— Изпускам я! – предупреди Трули. – Двигателите прегряват, а заради водата всичко започва да дава на късо!

— Приближи се още малко! – извика му в отговор Нина. Тя хвана куката и се приготви да я хвърли.

Подводницата доближи „Императора на океана”. Вълните, които се разбиваха в корпуса на яхтата, засилиха клатенето на „Водна бълха”. Въпреки че се бе вкопчила в капака на люка и се бе захванала с крака за ръба му, Нина едва успя да удържи позицията си.

Яхтата все повече ги изпреварваше, край нея вече се плъзгаше задната палуба.

Тя вдигна ръка и завъртя въжето. При скоростта, с която се движеше корабът, щеше да има само една възможност...

В кабината проблесна синя електрическа мълния и светлините угаснаха.

— Мамка му! – изкрещя Трули. – Изгубих...

Нина хвърли куката.

Тя полетя във въздуха към задната палуба, опъвайки въжето зад себе си...

Удари се в борда, отскочи и падна във водовъртежа между двата морски съда.

Нина проследи падането й с невярващ поглед, след което трескаво задърпа въжето към себе си. Куката затрака по корпуса на подводницата. Поредната вълна се разби в носа, в кабината вече непрекъснато се изливаше вода. Двигателите на „Водна бълха“ затихваха и малкият съд постепенно забавяше скоростта си, докато „Императорът на океана” увеличаваше своята.

Тя отново сграбчи куката и се изправи в цял ръст, като балансираше внимателно на ръба на люка. Долу в кабината Трули се опитваше да се измъкне от седалката, непрекъснато заливан от ледената вода.

Кърмата на яхтата подмина Нина. Тя видя пяната над двигателите й. Скоро щяха да попаднат в килватера й и да бъдат потопени…

Хвърляне!

Този път куката прескочи парапета и се плъзна по задната палуба, докато „Императорът на океана” бързо се отдалечаваше.

Носът на „Бълхата” навлезе в килватера...

Въжето се опъна.

Нина едва успя да го хване, след което бе отнесена от подводницата и запратена във водата зад огромната яхта.

Трули се бе показал едва наполовина през люка, когато носът на „Водна бълха” потъна под водата, а само след миг цялата подводница се скри под повърхността, повлечена от тежестта на нахлулата в кабината вода. Когато гигантските батерии дадоха накъсо, под вълните се появиха синкави проблясъци, след което морето отново потъмня.

Нина нямаше време да мисли за съдбата на австралиеца. Ледените струи шибаха лицето й, тя кашляше и се давеше, но постепенно се издърпваше по въжето. Всяко заливане заплашваше да отслаби захвата й и да я запрати в дълбините на студения черен океан.