Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Нина увисна на една ръка и протегна с другата към стълбата. Тя също бе мокра и хлъзгава и Нина не успяваше да се захване добре. За миг й се стори, че изпуска въжето...

За последен път се оттласна от корпуса и изкрещя от безсилна ярост...

Ръката й се вкопчи в едно стъпало.

Не можеше да повярва на очите си. След това решителността надделя, тя се пусна от въжето и се залюля на стълбата. Краката й цопнаха във водата, водовъртежът ги дръпна надолу, но тя се изтегли нагоре и успя да се хване за следващото стъпало.

Близо минута остана там, трепереща от ужас и студ, докато чувствителността на пръстите й не започна да се връща. Най-накрая събра достатъчно сили, за да започне постепенно да се изкачва по стълбата.

Щом стигна до върха, тя се строполи изтощена на палубата, цялата подгизнала. Ако в този миг се появеше някой и я видеше, тя нямаше да може да направи нищо, за да му се противопостави.

Но палубата беше празна. Нина бавно надигна глава. Видя крилата и опашката на конвертоплана, които се подаваха от площадката за хеликоптери.

Гледката й вдъхна нови сили. Щом самолетът беше тук, значи София също бе тук.

Както и Чейс.

Краката й все още трепереха от умора, но Нина се насили да се изправи. Част от съзнанието й отбеляза иронично, че в момента се намира на същото място, където сякаш преди векове двамата с Чейс се бяха скарали на партито на Корвус. Но този път тя бе дошла не за да се кара с него, а за да го спаси.

Прокара длани по дрехите си, след което изцеди подгизналата си коса, опитвайки се да изстиска колкото се може повече от студената вода. Задната палуба може и да беше празна, но „Императорът на океана” все още имаше екипаж на борда и мокрите следи по корабните коридори щяха да предизвикат подозрение дори у най-обикновен моряк.

След като се изсуши, доколкото успя, тя се устреми към най-близката врата, опитвайки се да си спомни разположението на яхтата. Някой й беше споменал, че е дълга триста и петдесет фута и има шест палуби. С достатъчно кабини, за да побере над четиридесет пътници по време на пътуване, освен каютите на екипажа.

Доста обширен терен за претърсване.

Тя изведнъж се сети за Трули и надникна през борда. Нямаше представа дали е успял да се измъкне от подводницата, преди да потъне. За миг й се стори, че видя слаба светлинка да примигва някъде далеч в тъмното море, но тя бързо изчезна.

— Дано си успял, Мат – прошепна тя, като стисна здраво медальона си. След това внимателно открехна вратата и надникна вътре.

Видя всекидневната, кремавите кожени фотьойли и малкия бар. Празна. Нина се промъкна в стаята, уютната й топлина само й напомни колко студено й беше във водата. Тя потрепери, потърка ръце и се спря, за да обмисли следващия си ход.

Приоритет номер едно: да намери Чейс. Щом го освободи, могат заедно да се погрижат за останалото – да открият и обезвредят бомбата и после да се разправят със София и всички, които и помагаха.

Къде ли може да е Чейс? Той беше пленник, така че сигурно бе заключен някъде. Това изключваше кабините за гости, които бяха като хотелски стаи и обитателите им винаги можеха да си отворят от вътрешната страна. Може би в някой от складовете?