Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Жалък опит да ме ядосаш, Еди. Това няма да ти спечели още време – играта свърши. Сбогом! – тросна се София и тръгна към вратата. Ленар вдигна лоста и я последва.

Комоса ги изчака да излязат, след това пристъпи към Еди и го удари във всичка сила в лицето, събаряйки го на пода.

— Прощалният ми подарък за голямата ти уста – каза той, като излизаше от склада.

— Добре ли си? – попита Нина.

Чейс изплю една кървава храчка – и един зъб. Кътникът, който се беше разклатил в Босвана, най-накрая беше паднал.

— Е, поне ми спаси ходенето при зъболекаря. Този подарък струва поне двеста долара.

— Ох, Боже – тихо възкликна Нина. Тя се свлече на пода, мокрите дрехи шляпаха по краката й. Тя погледна към бомбата в другия край на стаята. — Тя наистина смята да го направи, нали? Наистина ще взриви това проклето нещо...

— Все още нищо не е свършило – каза Чейс. – Каквото и да казва София, това още не е краят. Все още можем да направим нещо. Не трябва да се отказваме от борбата.

Нина задрънка с белезниците.

— Имаш ли някакви предложения?

— Ами... – Чейс погледна към собствената си тръба. Той бе опитал всичко, за което се беше сетил, за да се освободи – но нямаше дори и следа от успех. Тръбата беше твърде стабилна, а и белезниците бяха твърде здрави. – Всъщност нямам. Ами ти?

Нина уплашено поклати глава, след което се опита да се приближи до Чейс. Той направи същото, но не успяха дори краката си да докоснат.

— Не – каза ядосано Нина. – Не, по дяволите, не! – тя размаха яростно крака в опит да го достигне, но той се намираше твърде далеч. – Мамка му! – Тя се отказа и се сви около тръбата в опит да скрие сълзите си.

— Нина… – прошепна тъжно Чейс. Толкова му се искаше да може да я прегърне, да я утеши, но дори това му бе отказано.

Той погледна на другата страна, към бомбата. Броячът неумолимо отчиташе секундите.

По-малко от седем часа до взрива…