![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Говори каквото искаш! – рече София и се изправи. Гласът й премина в писък. – Ти ме накара! Всичко това се случи заради теб! – Тя му обърна гръб и се устреми към вратата, като яростно потракваше с токчета по пода. – Джо! – извика тя. – Донеси я!
— Не прави това, София! – каза Чейс, като се изправи. Все още бе окован към тръбата и можеше да се движи само на около два фута във всяка посока.
— Ти постави началото в мига, в който се срещнахме – гласът на София бе изпълнен със злоба. – Напълно естествено е да присъстваш и на края. – В склада влязоха Комоса и ядрения инженер, които носеха бомбата. Тя им посочи другия край на помещението, доста по-далеч от Чейс. – Оставете я там.
Двамата мъже внимателно поставиха смъртоносното устройство на пода. Комоса беше преметнал нещо през рамо. В първия момент Чейс помисли, че е оръжие, но след това разбра, че всъщност е пневматичен винтоверт. В металната основа на бомбата се забелязваха три равномерно пропити дупки. Комоса пъхна дулото на винтоверта в първата и натисна спусъка. Последва остро изпукване на компресирания газ и болтът се заби в палубата с остро изщракване. Последваха още две и бомбата бе окончателно застопорена. Комоса остави пневматичния винтоверт на пода до нея.
София се приближи до бомбата и извади ключа от джоба си. Вкара го в панела, след което погледна равнодушно Чейс и го завъртя. Дисплеят светна и на него се изписа часът на детонацията: 08:45. Тя натисна един бутон и екранът се прехвърли на обратно броене.
Седем часа, две минути, седемнайсет секунди.
Шестнайсет.
Петнайсет…
Тя измъкна ключа, но дисплеят продължи да свети, а секундите неумолимо отлитаха.
— Мисля да отскоча до палубата и да хвърля това в морето – подхвърли с насмешка тя, докато се отдалечаваше към вратата. Двамата мъже я последваха. – Между другото. Еди, таймерът има предпазен механизъм. Ако някой се опита да го спре без ключа, бомбата ще се взриви. Просто бих искала да го знаеш.
— Сбогом, Чейс – каза Комоса и се ухили с диамантената си усмивка. – Приятно прекарване в отвъдното.
Вратата се затвори е меко тупване.
Чейс отново започна да рита и блъска тръбата, но не постигна нищо. След това се изправи и дръпна с всичка сила. Стоманата се впи в плътта му и по китките му потече кръв, но белезниците бяха твърде тесни и той не успя да измъкне ръцете си.
Но продължи да опитва. Нямаше друг изход.
* * *
— Почти стигнахме – надвика Трули монотонния вой на двигателите. – Поне така мисля.
Нина се бе схванала от почти двучасовото лежане в изкривената позиция. Тя леко изви глава и го погледна.
— Как така мислиш?
— Навигационната система не е толкова точна, колкото глобалната позиционираща система. Особено при това друсане – съвсем се обърква. В най-лошия случай ще се озовем на близо десет километра от мястото, където смятаме, че се намираме.
Нина докосна медальона си.
— Тогава да се надяваме за най-добрия случай. Какво ще правим сега?
Трули огледа уредите.
— Така, първо трябва да излезем от супер кавитация, без да се размажем като жаба върху релса.
Нина ококори очи.
— Чакай малко, да се размажем ли? Ти не спомена нищо за размазване!
— Ами досега такава скорост никой не е вдигал – обясни Трули. – Не мога просто да спра двигателите, защото когато суперкавитационната шокова вълна секне, усещането ще бъде като да забиеш подводницата в тухлена стена. Първо трябва да намаля скоростта, преди да изключа потока. – Той настрои няколко уреда, след което хвана ръчката на дросела. – Така, да опитаме…
Трули леко дръпна ръчката назад. Доколкото Нина успи да чуе, шумът на двигателите изобщо не се промени, но вибрациите на „Бълхата“ се промениха и подводницата се залюля.
— Това лошо ли е? – попита Нина.
— Надявам се, че не! – Трули отново премести ръчката. Този път воят на двигателите леко затихна. Но клатенето продължи, като дори се засили. – Свалихме на триста възела. Получава се!
— Ами това люлеене? – На Нина й прилоша, но тя си помисли, че гаденето с най-малкия й проблем.
— Не знам защо прави така – остава само да се надяваме, че ще затихне от само себе си. – Последва още едно дръпване на ръчката. – Двеста и осемдесет, двеста и седемдесет… Хайде, негоднико! Двеста и петдесет…
Опашката на подводницата изведнъж отскочи встрани като ритната, но се удари в нещо, която я върна в предишното й положение.
Последва нов удар и сблъсък, и пак, и пак…
Нина отчаяно се вкопчи в седалката, защото се мяташе на всички страни. Трули се бореше с уредите, кърмата на подводницата се люлееше като бясна насам-натам като езиче на камбана.