Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Една от вратите бе заключена.

Тя замръзна на мястото си стресната, че тракането на дръжката на вратата може да предупреди някого. Но единственият звук, който се чуваше, бе боботенето на двигателите. Тя отново опита дръжката, но не успя да отвори, затова почука тихичко на вратата.

— Еди! – подвикна тя. – Еди, вътре ли си?

Тишина. След това се чу глас:

–Естествено, че съм тук, София – нали ме закопча за шибания кол!

Нина изпъшка от облекчение. Той беше жив!

— Не, аз съм, Еди, Нина!

Отново тишина. След това Чейс отново заговори, гласът му преливаше от недоверие:

— Ти пък как се озова тук?

— Ще ти обясня по-късно. – Тя се сети, че в един от складовете бе открила инструменти, хукна натам и намери един лост. Върна се при заключения склад. – Добре ли си?

— Ще умра, ако не пусна една вода, но като изключим това...

— Добре си – промърмори Нина, докато пъхаше лоста между вратата и касата и натисна с всичка сила. Дървото изскърца и се напука, след това нещо вътре се счупи и вратата се отвори.

Нина едва не се препъна, когато се втурна вътре, после забеляза Чейс да стои до отсрещната стена с ръце, оковани около една тръба. Той не можа да скрие радостта си при вида й.

— Пусто да остане, наистина си ти!

— Нали ти казах, че ще тръгна след теб — каза Нина с топла усмивка. Те се прегърнаха толкова плътно, колкото им позволяваше тръбата.

Чейс протегна ръце напред.

— Добре, по-бързо разкарай тези железа от ръцете ми и да вървим да се оправяме с бомбата.

— Знаеш ли къде се намира? – попита Нина. Чейс посочи към другия край на стаята. Тя се обърна и стреснато отстъпи, когато видя бомбата на по-малко от десет фута от себе си. – Ох!

— Недей да се занимаваш с нея – София каза, че е сложила капани и според мен поне този път не лъжеше.

Нина вдигна лоста, опитвайки се да открие най-лесния начин да разкъса веригата на белезниците.

— Може би е най-добре просто да я хвърлим зад борда?

— Това хич няма да се отрази добре на клетите риби – обади се София от вратата.

Нина стреснато се обърна и замахна с лоста – но видя, че София, с разрошена коса и почервеняло лице, е насочила пистолет към нея. До нея стоеше Комоса, облечен единствено с кожените си панталони. Той също бе въоръжен, както и един по-възрастен мъж с бяла униформа.

— Ох, мамка му.

— Трябва да призная, Нина, че съм много по-изненадана и впечатлена да те видя тук, отколкото когато видях Еди да се мотае из подводната ми база. – София замълча и я погледна замислено. – Хм. „Подводната ми база“. Това вече определено прозвуча като от филм за Бонд, нали?

— Как разбра, че съм тук? – попита Нина.

— Преди няколко минути уловихме сигнал за бедствие точно пред нас. Компютърът ни съобщи, че е един от нашите съдове – на Рене, всъщност: онази смешна подводница, по която попиля толкова много пари.