![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Можем ли да ги настигнем?
Сигурно, стига помпите да не са се повредили. Ако успеем да вдигнем прилична скорост. Той посочи към един уред. – Батериите са почти напълно изтощени. Останала ни е енергия за около десетина минути. Обаче ще се наложи ги да управляваш подводницата. Няма да мога да се справя само с една ръка.
Нина се загледа в триъгълника на картата, който се намираше толкова близо до иконката, показваща тяхната подводница и на, Еди…
Тя стисна твърдо зъби.
— Какво искаш да направя?
~29~
София стоеше на мостика на „Императора на океана” и гледаше напред. Нощните операции се извършваха на слаба светлина, но така или иначе нямаше много за гледане. Корабът се намираше на около трийсетина мили от брега, заобиколен единствено от мастиленочерната бездна на Атлантическия океан и звездния купол над него.
Тя се обърна към мъжа до нея. Това бе капитан Ленар. За последното си пътуване редовият екипаж от четиридесет моряка на „Императора на океана” бе намален до невзрачната групичка от пет души, които щяха да бъдат евакуирани малко преди корабът да стигне до Манхатън. Те щяха да го напуснат с конвертоплана, който бе кацнал на площадката за хеликоптери.
— И повече ме се появи?
— Не, мадам – каза Ленар, французин с тежък поглед. – Каквото и да е било, вече го няма.
София погледна подозрително към радарните екрани, след което се махна от прозореца. Няколко минути по-рано, на радара на „Императора на океана”, точно пред него, се беше появило нещо, което отново изчезна. То бе твърде голямо, за да бъде просто останка от потънал кораб, а предвид целта на яхтата всичко, което не им изглеждаше обичайно, трябваше да бъде считано за евентуална заплаха.
Но ако това беше лодка, тя все още трябваше да се вижда на радара и Ленар вече бе изключил възможността обектът да е перископ на подводница…
— Продължавай да търсиш – най-накрая заповяда тя. – Ако отново се появи, веднага ме извикай. Ще бъда в каютата си.
— Да, мадам – София даде знак на Комоса да я последва и се отдалечи от радара. Ленар погледна завистливо към чернокожия гигант, който досега се бе спотайвал в дъното на мостика.
* * *
Обектът, който беше засечен от радара на „Императора на океана”, се намираше много по-близо, отколкото предполагаше капитанът му. С помощта на Нина Трули бе потопил „Бълхата” на дълбочина от шест фута и бе въвел курс към яхтата. След като вече и двамата работеха върху управлението, тясното пространство в кабината създаваше още по-засилено усещане за клаустрофобия.
— Съжалявам – отново се извини Нина, след като, без да иска, за пореден път го мушка с лакът Трули.
— Няма проблем. Поне този път не улучи ребрата. – Трули погледна към монитора. На толкова малка дълбочина компютърът можеше да улови сигналите на глобалната позиционираща система и картата показваше, че „Бълхата” и „Императора” се намираха на разстояние не повече от сто и петдесет метра един от друг. Подводницата се движеше точно в курса на огромния круизър, но скоростта й бързо намаляваше.
Добре, почти върху нас са. Ще се приближа до бакборда, след това ще се издигна на повърхността и ще се опитам да изравня скоростта с тях.
— Колко време ни остава?
— Малко. На повърхността подводниците се движат по-бавно и ще ми се наложи да загрея помпите до червено, за да не изоставаме. Дори и да не ги изгоря, горивото им ще свърши за нула време. Има и още нещо.
— Има си хас – изръмжа Нина. – Какво е то?
— При скоростта от двайсет и три възела, която развиваме, около носа се създава висока вълна и щом люкът се отвори, вътре ще нахлуе вода. Много вода.
— Чакай малко, да не би да казваш, че ще потънем?
— Какво и да се случи, подводницата няма да успее да се върне обратно – каза Трули с печален глас. – Е, какво пък. Поне се повозихме здраво.
Нина го погледна разтревожено.
— Ами ти?
— Не се тревожи за мен. Щом се качиш на яхтата, аз ще успея да се измъкна.
— Със счупено ребро?
— Животът би бил ужасно скучен, ако от време на време не се появява по някое предизвикателство, нали? – Той й стисна ръката. – Ти просто гледай да се качиш на онзи кораб, става ли? Намери Еди, обезвреди бомбата и спри тази откачена кучка!
Тя се извъртя, доколкото можа в тясното пространство и го целуна по челото.
— Благодаря ти, Мат.
— Няма проблем. Ако оживея след това, не забравяй, че ми предложи работа.
Нина се усмихна.
— Ти си пръв в списъка ми.