Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Тя се наслади за миг на потреса и изумлението му, след което продължи.

— И най-вече финансовия район. В осем и четиридесет и пет, точно преди началото на търговията, „Императорът на океана” ще акостира в Ийст Ривър, точно до Уол стрийт. Когато бомбата се взриви, тя ще заличи долен Манхатън – и напълно ще унищожи центъра на световните финансови пазари. Финансовата криза след единайсети септември ще бъде нищо в сравнение с това, което ще се случи. Американските пазари ще се сринат и ще повлекат след себе си всички световни борси. Всички онези хора, чието богатство и мощ се основават единствено на вярата, на листи хартия и цифри в компютрите, ще останат без нищо. Също като баща ми.

— А ти ще разполагаш със златото от гробницата на Херкулес – сети се Чейс.

София кимна.

— В момента хората ми разкопават гробницата. Нина беше абсолютно права – след финансовия срив стойността на физическото богатство ще се увеличи многократно. Ще си възвърна онова, което по право си е мое – богатството и статута на моето семейство.

— И ще прецакаш всички останали, а? – изръмжа Чейс. – Не само ще избиеш десетки хиляди хора като взривиш бомбата, ами и милиони други ще изгубят всичко. Не само финансовите акули, ами и обикновените хора?

— Защо трябва да ми пука за тях? – изсумтя София. – Те са просто някакви си хора.

— Ами аз? Винаги ли съм бил това за теб? – Тя не му отговори, но не посмя да го погледне. – Какво се случи с теб, София? – попита той отчаяно. – Господи, ти хладнокръвно убиваш хора, а сега се каниш да взривиш ядрена бомба. Ти си напълно луда. Мамка му, как я докара до тук?!

Сега вече тя го погледна.

— Оставям те да помислиш върху темата, Еди. Но искрено ти благодаря. Ако съм научила нещо от времето ни заедно, то е това.

— Какво си научила? За какво говориш, по дяволите?

София се приближи към него, малко извън обхвата на краката му, и се наведе.

— Семейството ми винаги е имало власт, Еди, но тя се е уповавала на богатството и влиянието. Но когато те срещнах, когато ме спаси от онзи терористичен лагер... ти ми показа друг вид власт. Властта на живота и смъртта.

Чейс не каза нищо, неспособен дори да помръдне, докато тя продължи да говори.

— Когато уби членовете на „Златния път“, ти ме научи как наистина да упражнявам власт. Чрез безмилостно преследване на всички цели. Всичко по пътя трябва да бъде премахнато.

— Ти си се побъркала – успя най-накрая да произнесе Чейс. – Аз дойдох да те спася, убивах само хора, които се опитваха да убият нас!

— Не можеш да се заблудиш, както не можеш да заблудиш и мен – сопна му се София. – Заповядано ти беше да ги унищожиш, Еди. Не да ме измъкнеш или да ги плениш, а да ги унищожиш. Ти беше убиец. Не почувства нищо, когато ги застрелваше или промушваше с ножа, или когато им прерязваше гърлата. Видях те в действие. Никога няма да го забравя – защото така разбрах, че трябва да бъда като теб. Ти преследваше целта си, използвайки своята власт над тях. Също като мен.

— Бях на бойна мисия да спася британски граждани от терористи – възрази Чейс. – Онова, което ти замисляш, е масово убийство за лична изгода и… мамка му, и налудничаво отмъщение!