Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Морският съд я прекоси за по-малко от секунда…

Закопчаният колан не можа да спаси Трули. Когато подводницата навлезе в плътната морска вода, той се блъсна в лоста за управление. Ако Нина не се беше вкопчила с всичка сила в седалката му, сигурно щеше да излети с главата напред към предната стена. Нещо се отчупи и се разби в контролния панел. Светлините примигнаха, разни откъртени метални части се удряха в корпуса…

Подводницата забави скоростта си.

Трули изпъшка от болка, когато се опита да вдигне ръка от ръчката.

— Ох, мамка му – изхриптя той. – Нина, помогни ми, бързо

Нина се изправи и раздвижи изтръпналите си, пулсиращи ръце.

— Какво има?

Австралиецът изкриви лице от болка.

— Мисля, че съм си пукнал ребро! Не мога да достигна ръчката дръпни я към себе си, изключи батериите!

Тя побърза да изпълни инструкциите му. Съскането, но водата в двигателите затихна, последните вибрации изчезнаха. „Бълхата” утихна.

— Благодаря – изпъшка Трули. – Така. Успяхме да спрем и все още сме цели, поне до известна степен. Все пак е нещо. – Той огледа повредените уреди с присвити от болка очи. Едва ли тази подводница ще може да се задвижи отново. И двете дюзи са счупени, освен това почти нямаме енергия.

— Зле ли си ранен? – попита Нина.

Лицето му се изкриви.

— Известно време няма да мога да играя тенис. Трябва да проверя къде се намираме. Виждаш ли онази ръчка там горе? – той посочи с пръст към един лост, който стърчеше от тавана. Нина кимна. – Дръпни я. Тя ще отвори резервоарите с баласт и ще ни изкара на повърхността.

Тя се изправи и я дръпна. Подводницата се залюля, сгъстеният въздух изкара всичката вода от резервоарите. Само след минута се усети някакво по-различно поклащане, породено от разбиването на морските вълни в корпуса.

Трули несръчно натисна няколко клавиши по клавиатурата с едната си ръка, защото болката в гърдите му пречеше да помръдне другата.

— Добре, получаваме GPS сигнал. Я виж ти, въобще не сме далеч.

Нина погледна към екрана, където се беше появила карта.

— Къде се намираме?

— Близо до крайбрежието на Мерилинд. На около двеста и деветдесет километра от Ню Йорк.

Нина веднага пресметна разстоянието в имперски мерки: сто и осемдесет мили.

— Къде се намира „Императорът на океана '?

— Изчакай секунда да видя дали ще успея да установя сателитна връзка. Тук едва ли ще има безжичен интернет…

Тя нетърпеливо изчака първо компютъра да се свърже с мрежата на Корвус, а след това и Трули да влезе в нея. В сравнение със системата в офиса му, сателитната връзка бе мъчително бавна.

— Пипнах те! – каза най-накрая Трули. На екрана се появи жълтото триъгълниче, което показваше местоположението на „Императора на океана” Намират се през четири залива, малко навътре в морето. Движат се по същия курс като преди – с около двайсет и три възела.