![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
* * *
Еди потърси укритие. Най-близкото дърво беше онова, в което снегомобилът се бе разбил, пламъци бяха обгърнали ствола му. Ако хукнеше към него, щеше да открие гърба си за стрелеца.
Вместо това се гмурна в пряспата сняг, когато онзи откри огън. Куршумите се врязаха около и зад него. Чейс се търкулна, за да не дава шанс на наемника да стреля по неподвижна мишена. Кабинката отнасяше стрелеца надалече от него; с всеки изминал момент щеше да става все по-труден за улучване.
Опасността не беше отминала още. Еди се търкулна, когато нови изстрели надигнаха снежни фонтани до него. Всеки куршум се врязваше все по-близо и по-близо, наемникът коригираше мерника си...
* * *
Всички в кабинката потръпнаха при шума от стрелбата на автомата.
Освен Нина. Тя си проправи път, изблъска Стайкс от вратата... и стовари цялата си тежест върху наемника...
Двамата се свлякоха от кабинката.
- Нина! - провикна се Лари, но жената вече я нямаше.
Короните на дърветата ги посрещнаха. Уайпд изпищя, както и мъжът под нея, когато преминаваха през натежалите от снега клони. Някои от тях се чупеха с оглушителен трясък... изведнъж наемникът спря да пропада, Нина се отблъсна болезнено в тялото му и се прекатури, полетя надолу към земята. Заслепена от дращещите клони и посипващия се от тях сняг, тя тупна на склона.
* * *
Уордън погледна от кабинката надолу ужасен.
- Господи! Трябва да я приберем - може да е ранена, дори и мъртва!
- Колко жалко - тихо промълви София.
Александър извади радиостанцията си.
- Тук е Стайкс! Чейс и доктор Уайлд са в покрайнините на хотела, на половин километър от селото. Намират се точно под релсите на лифта до горящото дърво. Доктор Уайлд трябва да се залови жива - може да има нужда от медицинска помощ. Заповедите ми относно Чейс остават същите; искам го мъртъв. - Мъжът провери отново терена долу. Една фигура се отдалечи от огъня в посока на мястото, където падна Нина. - Все още е жив! - Стайкс затръшна вратата на кабинката, беше бесен.
- Изречение, което съм използвала доста често по негов адрес - вметна София.
Лари проговори неочаквано, всички погледи се насочиха в него:
- Какво да ви кажа? Това е моето момче. - Старият Чейс се усмихна в отговор на враждебните физиономии на останалите пътници.
* * *
Еди се движеше бързо, доколкото това му беше възможно, надолу по хълма, стръмният склон и дълбокият сняг бяха достатъчно трудни за преодоляване дори и със здрав глезен. Достигна до все още поклащащото се дърво, но не видя и следа от съпругата си.
- Нина! Чуваш ли ме? Нина!
- Ох... - отговори му приглушен глас. Последва го и откри перфектно очертана в пряспата форма, наподобяваща тези от анимационните филмчета. На дъното ѝ се намираше разперената фигура на жена му.
- Какъв късмет, намерих си снежен ангел - каза Чейс и започна да разчиства снега около нея. - Добре ли си? Можеш ли да се движиш?
- Не и не знам, в този ред. Ах, Исусе... - Нина се опита да седне, косата ѝ беше пълна с клони и иглички. - Проклятие! Чувствам се така, все едно главата ми ще падне. - Притисна ръка в слепоочието си... и се огледа разтревожена. - Еди! Онзи, когото бутнах от кабинката... къде е?
Чейс обходи набързо околността с поглед.
- Не виждам никого... я чакай малко. - Забеляза тъмно петно под едно от дърветата, което контрастираше на снега дори и в умиращия полумрак. - Открих го. Не мисля, че ще ни създава проблеми.
Нина последва погледа на съпруга си, за да види набучения на клон мъж на около девет метра височина, приличаше на някаква гротескна коледна украса. Кръвта му капеше долу в снега.
- Събират ги вече от кол и въже.
- Хей! Глупавите каламбури са мое задължение. - Еди я извади от пряспата. - Къде е татко?
- В кабинката. - Гондолата се беше изгубила зад дърветата. - Статуетките също са там.
Чейс погледна в другата посока. От хотела се носеха светлини.
- Идват за нас. Трябва да стигнем до селото.
- Ще ни очакват там - възрази Нина.
- По-добре те нас, отколкото ние тях. Хайде. - Тръгнаха през снега.
Селото се появи пред тях, лифт станцията се намираше горе, над къщите му. Гондолата беше достигнала своята дестинация, но на Еди и Нина им оставаха още няколко минути вървене, докато напуснат владенията на хотела, а какво оставаше за самото селище.
- По дяволите! - изруга Нина. - Когато стигнем там, отдавна ще ги няма.