Хюрем. Московската наложница

— И какво направили агите, като чули тези думи? Не са ли потънали в земята от срам?

— Всички навели глави и гледали гузно. Дори и западнякът Любимеца Ибрахим се свил.

Точно на това място от историята Хюрем, която настръхваше от яд всеки път, щом чуеше името на Ибрахим, си мислеше, че би дала всичко да види тази сцена. Горко съжаляваше, че не е била свидетел на това, как Любимеца стои пред Сюлейман с физиономия, червена като домат.

— И не щеш ли, шейхюлислям Зембилли Али Джемали ефенди казал: „Ще се молим за победа“. Падишахът още повече се ядосал и ударил с юмрук по масата, а гласът му гръмнал: „Стига! На молитви ли ще се уповават внуците на Мехмед хан Завоевателя? Дотам сме я докарали, че Селим хан Свирепия ще се обърне в гроба, ако ни види. Как ще се изправим пред нашите праотци утре, като настъпи Страшният съд? Това ли е съдбата, която смятате, че заслужаваме? Да се молим?“. И тогава, щом Пири Мехмед паша смотолевил: „Какво друго ни остава?“, станало страшно. Сюлейман хан скочил от мястото си с думите: „Нека ние ви покажем какво друго ни остава“, грабнал сабята си и излязъл от шатрата…

Разказвачът така украсяваше историята, превърнала се в легенда, че секваше не само дъхът на слушателите, а и неговият собствен. Очите на всички се ококорваха, а Хюрем, чието сърце се свиваше от вълнение, въпреки че беше слушала историята безброй пъти, не можеше да се стърпи да не попита:

— А по-нататък?

— Станало нещо нечувано и невиждано — продължаваше разказвачът. — Господарят ни се метнал на коня си и препуснал сам към Родоската крепост. Преминал като мълния през дупката, направена от топчиите. Под слисаните погледи на врага той достигнал до двореца на рицарите по тесните сокаци на Родос, а подковите на коня му пръскали искри по камъните. Бил обграден от рицари, облечени в брони и въоръжени с копия, но не се уплашил. Дори врагът се възхитил на храбростта му. Падишахът изревал: „Името ми е Сюлейман. Добре познавате и праотците ми, и баща ми“. А пък рицарите били със зяпнали уста. Самият османски падишах бил дошъл съвсем сам! Господарят ни отново изревал гръмовно: „Ето, аз съм тук, дойдох, за да получа Родос. Къде е господарят на тази крепост?“. Останалото е ясно. Капризният Родос се предал на падишаха на света Сюлейман хан.

Докато Хюрем слушаше тази история, ръката ѝ несъзнателно докосваше мястото по шията, където Сюлейман я погали преди раздялата. Сякаш чуваше гласът му да казва:

— Родос е подарък за теб, Хюрем ханъм.

Как няма крепостта да се предаде! Това е подарък от Негово Величество султана за Хюрем. Родос вече е огърлица на врата ѝ. Това ще е подаръкът за първата му среща с принц Мехмед.