Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
След като подобно на първия път бяхме обядвали сами, разговорът се пренесе върху изкуствата и аз изказах мнението си върху едно предписание на Корана, което лишава мюсюлманите от невинното удоволствие да съзерцават произведенията на живописта и скулптурата. Той ми обясни, че Мохамед, като мъдър законодател, трябвало да отстрани всички картини от погледите на мюсюлманите.
— Помисли си, сине мой, че всички народи, които пророкът запозна с Бога, бяха идолопоклонници. Хората са слаби и лесно биха изпаднали отново в предишните заблуждения.
— Аз мисля, скъпи ми папа, че никой народ никога не е обожавал самия образ, а само божеството, на което му напомня този образ.
— Така е, но понеже Бог не може да бъде материя, трябва да държим далеч от обикновените хора мисълта, че той би могъл да бъде такъв. Вие, християните, сте единствените, които вярвате, че можете да видите Бога!
— Ние сме сигурни в това, но имай предвид, че само вярата ни дава тази увереност.
— Зная, но поради това вие не сте по-малко идолопоклонници, защото това, което виждате, е само материя.
— Да ме пази Бог! Напротив — вярата го усилва.
— Това е една заблуда, от която ние, слава Богу, не се нуждаем и няма философ на света, който би могъл да ми докаже необходимостта от нея.
— Но, скъпи ми папа, това не спада към философията, а към теологията, която стои високо над нея.
— Ти говориш също като нашите теолози, които се отличават от вашите само по това, че употребяват знанията си, за да направят по-ясни истините, с които трябва да се запознаем, докато вашите са си поставили за задача да ги замъгляват.
— Помислете, скъпи ми Юсуф, че става въпрос за една тайнственост.
— Съществуванието на Бога е нещо велико и хората не трябва да се осмеляват да прибавят каквото и да било към него. Бог може да бъде само единен. Богът трябва да е един и същ за всички хора и за всички времена. Признай, че не може да се прибави нищо към единството на Бога. Това е един образ на простотата. Вие казвате, че бил същевременно един и трима. Струва ми се, че това е противоречиво, смешно и безбожно обяснение.
— То е една тайнственост.
— За Бога ли говориш, или за определението му? Аз говоря за определението му, което не бива да бъде тайнственост. Здравият разум, сине мой, трябва да счита подобно уверение, което почива на една нелепост за безсрамно. Докажи ми, че троицата не е никакъв състав или че не може да бъде такъв, и аз ще стана християнин!
— Моята религия ми повелява да вярвам, без да размишлявам и аз треперя при мисълта, че бих могъл да бъда докаран дотам, че да се откажа от религията на моя баща. Най-напред би трябвало да съм убеден, че той е живял в заблуждение. Кажи ми, дали аз, почитайки паметта му, мога да стана негов съдия?
Това противоречие трогна доблестния Юсуф, но след кратко мълчание той ми каза:
— С тези възгледи, сине мой, може да бъдеш достоен за Бога и следователно трябва да бъдеш негов избраник. Ако си в заблуждение, то само Бог може да те извади от него, защото аз не познавам нито един справедлив човек, който би бил в състояние да обори чувствата ти.
След това приказвахме за хиляди други приятни неща и надвечер се разделихме с уверения за откровено приятелство и преданост.
Когато се завърнах, изпълнен с мисли относно нашия разговор, съзнах, че всичко, което Юсуф ми беше казал за същността на Бога, би могло да бъде вярно. Въпреки това считах невъзможно заради една заблуда в християнската религия да бъда убеден да приема турската, която наистина можеше да има правилна представа за Бога, но която предизвикваше у мен желанието да се смея, защото дължеше съществуванието си само на най-разюздания от всички измамници. Впрочем предполагах, че и Юсуф нямаше намерението да направи от мен един прозелит80.
Когато се хранех за трети път у него, разговорът още веднъж се насочи към религията.
— Уверен ли си, скъпи ми папа, че само в твоята религия може да се получи спасение?
— Не, скъпи ми сине, не притежавам тази увереност и никой човек не би могъл да я притежава, но аз съм убеден, че християнската религия е лъжлива, понеже не може да бъде всеобща!
— Защо не?
— Защото, върху три четвърти от земята няма нито хляб, нито вино. Забележи, че Коранът може да бъде следван навсякъде.
Не знаех какво да му отговоря, а мислех, че не трябва да извъртам.
80
Човек, приел нова вяра — вероотстъпник. — Б.пр.