Фурията на курсора

— Защото това обяснява изгарянето на корабите. Сари знае, че когато слезе на брега с воините, никога не би могъл да ги спре, ако решат да го напуснат и да отплават към дома. Той изгори корабите, защото искаше да хване в капан воините тук. Той иска от тях да нямат друг избор, освен да се бият и да победят.

Маркус се намръщи, асимилирайки казаното.

— Това е една от възможните причини — призна той накрая. — Но не виждам как това може да помогне на нас.

— Защото те не са единна сила — каза Тави. — Не са свикнали да действат срещу нас в толкова голям брой. Те не вярват на своите водачи. Не харесват настоящата командна система. Едва сдържат гнева си към Сари за това, че ги хвана тук в капан. Всичко, което изградят на такава основа, ще бъде ненадеждно. Мисля, че ако успеем да ги накараме да реагират на поредица от бързи удари, ще им бъде трудно да запазят силна позиция.

Маркус присви очи.

— Да ги примамим. А след това да ги ударим с пълна сила.

— Това е основната идея, да.

— Както сигурно сте забелязали, при нас има много рибки. Не е ясно дали ще успеем да поддържаме дисциплина на нивото, от което се нуждаем, за да ни се получат нещата.

— Може би не — въздъхна Тави. — Но нямаме много варианти за избор.

Първото копие изсумтя.

— Да предположим, че се справим с това и им подрежем крилата. Но това няма да ги убие всички.

— Не. Но ако успеем да разхлабим хватката на Сари, бихме могли да убедим останалите да отстъпят.

— Да разхлабим хватката му. Искате да кажете да го убием?

Тави поклати глава.

— Това няма да е достатъчно. Ако убием Сари, някой от неговите лейтенанти ще заеме мястото му. Трябва да разклатим властта му, да докажем, че е сгрешил, идвайки тук, че няма нищо друго освен смърт там, където се опитва да поведе армията си, и трябва да направим всичко това пред воините му.

— С каква цел?

— Канимските воини уважават лоялността, уменията и смелостта — каза Тави. — Ако разбием Сари, това може да ги накара да се оттеглят, поне временно. Биха могли да тръгнат да търсят по-лесна цел. Но дори и да не си тръгнат, това ще ни даде време да се подготвим по-добре, а може би и да дочакаме подкрепления.

Маркус издиша бавно и огледа твърде тясната палатка с уморени очи.

— А ако не се получи?

— Мисля, че това е единствената ни възможност.

— Но ако не се получи?

Тави се намръщи и каза:

— Тогава ще унищожим моста Елинарх.

Маркус изсумтя.

— Първият лорд няма да изпадне във възторг от това.

— Но него го няма тук — каза Тави. — Ще поема цялата отговорност върху себе си.

— Инженерите вече обмисляха това — каза Маркус. — Мостът е направен от фурии, както и всяка настилка. Те са силни, почти неразрушими, а камъкът се самовъзстановява. Нямаме достатъчно земни призователи, за да свършим такава работа бързо. Ще бъдат нужни дни, за да го унищожим.