Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Кайтай хвърли още един камък и те отново потънаха в мрак. Това би трябвало, както се надяваше Тави, да провали всяко преследване и да забави реакцията на властите — и се получи. Поне едно нещо вървеше по план тази вечер.
След пет или шест минути бясно препускане Ерен забави фургона и продължи още няколко квартала, като криволичеше по различни улици, а Арарис покри Варг с брезентово платно.
Междувременно Исана превърза дясната ръка на Тави и загрижено прегледа останалите рани.
Ерен зави в тясна улична и спря фургона.
— Пристигнахме — каза той. — Оставяме всичко тук. Корабът е наблизо.
— Ами конете? — попита Кайтай.
— Мой човек ще ги вземе заедно с фургона — отговори Ерен. — Организирал съм проход по неосветени улици, за да можем да закараме канима на кораба.
— Как е той? — попита Тави. Думите му излязоха размазани. Умората беше започнала да завладява тялото му.
Изпод брезента се раздаде ръмжене.
— Мога да вървя.
— Добре — каза Тави. — Да тръгваме.
— Той е ранен — каза Исана на Арарис. — Глезенът му изглежда зле. Има нужда от помощ при ходене.
— Добре съм — възрази Тави. — Да вървим на кораба.
Кайтай нетърпеливо изсумтя и каза:
— Аз ще му помогна.
Тя отиде в задната част на фургона и сложи ръката на Тави през раменете си:
— Хайде, чала. Подпри се леко на мен! Точно така.
Тави затвори очи и позволи на Кайтай да го води. Тя го подкрепяше и нежно го насочваше и насърчаваше, което беше много по-добре, отколкото да се съсредоточава върху нарастващия дискомфорт.
„Губя власт над металното призоваване“, помисли си Тави. Болката се засилваше.
Едва помнеше как стигна до „Слайв“, а след това ръцете на Кайтай свалиха бронята му.
— Варг — промърмори той. — Кажи й първо да прегледа Варг. Той беше ранен.
— Никакви заповеди, чала — отвърна Кайтай, гласът й звучеше меко.
Известно време той се носеше на вълните от болка и неподвижност. После имаше блажена, отпускаща топлина.
А после — нищо.
Глава 37
Исана вдигна глава, когато дневната светлина за кратко заля трюма, нахлувайки през отворения люк отгоре. Демос и Фейд слязоха по стълбата и веднага приближиха към нея.
Както обикновено, тя усещаше емоциите на Демос приглушено, но успя да улови, че той беше най-малкото леко разтревожен.
— Е, какъв е проблемът? — попита Демос. — Вече започнаха да проверяват доковете и да претърсват корабите. Имаме малко време.
— Вече? — попита Исана. — Доста са оперативни.
— Просто започват от местата, които някой може да използва, за да напусне спешно града — обясни Демос.
— Трябва да изчезваме — промърмори Арарис. — Трябва да отплаваме още сега.
— На корабите беше наредено да останат на пристана — каза Демос.
— Всъщност трябваше да отплаваме още снощи.
— Което веднага щеше да им подскаже къде точно да търсят беглеца от затвора — каза Демос. — Не. По-добре да останем на котва, докато не ни инспектират, а след това да отплаваме и нито веднъж няма да ги видим зад кърмата за цялото плаване.
Той се обърна към Исана.
— Та какъв е проблемът?
Исана посочи Варг.
Канимът беше твърде голям, за да се побере в някоя от лечебните вани на „Слайв“, затова сега той лежеше в плитък басейн в трюма — там, където обикновено се намираха призователите.
— Проблемът е в канима. Ранен е тежко, а не позволява на никого да го докосне. Едва не ми откъсна ръката, когато се опитах да го лекувам.
— Трябва да го преместим оттук — каза Демос. — Имаме някъде около петнадесет минути, преди да ни посетят.
— Той няма да ни позволи да го докоснем — отговори Исана. — Освен това, ако започне да се мята, това може да го убие.
— Ако не може да се движи — каза Демос, — може да ни убие всички — той докосна дръжката на меча си. — Така или иначе, след петнадесет минути той ще бъде в реката.
И капитанът отново се качи на палубата.
Исана размени дълъг поглед с Арарис. После каза:
— Доведи го.
— Сигурна ли си? — попита Арарис. — Той все още не изглежда добре.
— Да, така е — каза Исана. — Но той би искал ти да отидеш за него.
Арарис се намръщи, след което се отдалечи. Малко по-късно се върна, почти носейки Тави.