Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Падането от височина петнадесет фута беше доста по-лошо, той се приземи тежко, едва не припадна, и остра болка го прониза като копие по шията и надолу по гърба.
Косматата фигура на Варг се появи на стената и той изръмжа недоволно, когато също се нарани. Но се вкопчи в горната част на стената с лапи, увисна и се пусна много по-внимателно, падайки само от последните няколко фута височина.
През цялото това време глупавата сова крещеше, без да спира. Тави с усилие се изправи. Тялото му не се движеше както трябва, очевидно беше получил травма по време на падането, въпреки че не можеше да каже каква точно.
След първия взрив от болка стоманената му решимост отново пое контрола над него и сега той не изпитваше никаква болка — но невъзможността да се движи свободно не изглеждаше добър знак.
Варг залитна, отново се сгърчи и дори трябваше да се подпре на ръка, за да запази вертикално положение. Тави видя как кръвта на канима капе върху каменната настилка.
Тави чу мъжки викове наблизо. Явно гвардейците бяха излезли от кулата и сега се намираха на съседната улица.
— И сега какво? — изръмжа Варг, дишайки тежко.
— Натам — каза Тави и се обърна в посока, обратна на портата на Кулата. Опита се да тича, но мускулите му отказаха да съдействат. Максимумът, който можеше да направи, беше бързо да влачи крака, което вече не беше зле. Варг също изглеждаше ужасно. Те не успяха да стигнат много далеч, когато зад тях се разнесе вик.
Тави се обърна и видя трийсет или четиридесет гвардейци, повечето от които вече бяха в брони, да излизат иззад ъгъла и да се насочват към тях.
Звук на копита се раздаде от пресечката отпред и фургон, теглен от четири коня, излетя иззад ъгъла, като за секунда се наклони на две колела. Ерен управляваше конете, а Кайтай седеше до него на капрата.
— Там — каза Тави, посочвайки с ръка, — хайде.
Той бързо закуцука към фургона, а Ерен изчака до последно, преди да даде команда за спиране.
Конете се изправиха на задни крака, когато усетиха миризмата на Варг. Тави поведе Варг да заобиколят фургона и вътре видяха Арарис и майка му. Исана изглеждаше доста бледа, а около рамото й беше увит кървав парцал, но очите й бяха отворени и изглеждаше напрегната.
Тя видя кръвта по ръцете и краката му и очите й уплашено се разшириха.
— Тави!
— Вътре — извика Тави на Варг.
Виковете и тропотът от ботушите на Сивите гвардейци ставаха все по-силни.
— Побързайте! — каза Ерен.
Но изглежда силите на Варг внезапно го напуснаха точно когато започна да се качва във фургона.
Тави мина плътно зад него, като крещеше язвителни ругатни и буташе отзад цялата тази планина от мускули и козина. Арарис хвана Варг за ръката и задърпа. Някак си успяха да избутат канима във фургона.
Кайтай се изправи на капрата, стиснала в едната си ръка торбата с охлаждащи камъни.
— Алеранецо!
Тави залитна, но с помощта на Арарис успя да се качи в задната част на фургона.
— Давай, давай, напред!
Улицата беше твърде тясна, за да могат да обърнат. Тави забеляза това веднага. И когато Ерен тръсна поводите, принуждавайки нервните коне да препуснат, Тави извика недоволно.
Фургонът никога не би пробил през група рицари на метала. Мечовете на Сивите гвардейци щяха да натрошат фургона на трески, ако се опитат да минат през редиците им.
Кайтай пъхна ръка в голямата топлоизолирана торба и извади един охлаждащ камък. Тя го вдигна и със сила го хвърли към най-близката къща, където той се разби и освободи фурията на огъня.
Избухна синя светкавица, студът се разпространи във въздуха и обществените магически лампи започнаха да гаснат, когато фурията поглъщаше техния огън и нетърпеливо прескачаше от една лампа на друга на сто фута във всяка посока. Улицата потъна в мрак.
— Ну-у-у! — изкрещя Ерен на конете. Животните се втурнаха напред, почти обезумели от страх, което беше, помисли си Тави, напълно справедливо описание за това как трябва да се чувстват Сивите гвардейци в момента. Той се чувстваше по абсолютно същия начин.
Мъже закрещяха около тях, копитата чаткаха върху каменната настилка, колелата гърмяха, фургонът бясно подскачаше. Раздадоха се няколко крясъци от болка и те се измъкнаха от тъмнината в осветено от фурии пространство.