Смъртоносно бяло

Той замълча, защото пристигна храната им: бургер със синьо сирене за Страйк и купичка чили за Робин.

– А още сме? – подсказа му Робин, когато келнерката се отдалечи.

– ...в пълно неведение за детето, което той твърди, че е видял да умира. Не исках да питам семейство Чизъл за Суки Луис или поне не още. Най-добре да не ги насочвам, че в момента ме интересува и друго освен смъртта на Чизъл.

Той взе бургера си и отхапа огромна хапка, загледан някъде през пътя. След като унищожи половината бургер, Страйк се върна към бележките си.

– Неща, които трябва да бъдат направени – обяви той и отново взе химикалката си. – Искам да открия онази чистачка, която Чизъл е освободил. За известно време е разполагала с ключ и може да ни каже как и кога хелият е влязъл в къщата. Дано Изи успее да ни намери Теган Бутчър, та Теган да хвърли светлина върху пристигането на Рафаел там в сутринта на смъртта на баща му, защото аз още не вярвам на тази история. Засега няма да закачаме братята на Теган, тъй като семейство Чизъл очевидно не желае да говорим с тях. Но пък мога да се опитам да разговарям с Хенри Дръмънд, търговеца на картини.

– Защо? – поинтересува се Робин.

– Той е стар приятел на Чизъл, направил му е услуга, като е взел Рафаел на работа. Трябва да са били близки. Знае ли човек, Чизъл може да е споделил с него за какво е изнудван. А и той се е опитал да се свърже с Чизъл рано сутринта в деня на смъртта му. Ще ми се да разбера защо. И тъй, вървим напред. Ти ще наблюдаваш Флик в бижутерския магазин, Баркли остава с Джими и Флик, а аз ще се заема с Герайнт Уин и Аамир Малик.

– Те никога няма да говорят с теб – моментално заяви Робин. – Никога.

– Да се обзаложим ли?

– Ловя бас на десетачка.

– Не ти плащам достатъчно, че да си пилееш десетачките – отвърна Страйк. – Ще ме черпиш една бира.

Страйк се погрижи за сметката и двамата тръгнаха обратно към колата, като Робин тайно си пожела да трябваше да се отбият и другаде, защото перспективата да се върне на Албъри Стрийт я потискаше.

– Може би е най-добре да се приберем по М40 – каза Страйк, като разчиташе карта на телефона си. – На М4 е станала катастрофа.

– Добре – отвърна Робин.

Така щяха да минат покрай „Льо Маноа о Кат’Сезон“. Докато излизаше от паркинга на заден ход, Робин внезапно си спомни съобщенията на Матю от по-рано. Твърдеше, че е писал до службата, но тя не можеше да посочи случай той да е пращал есемеси там в уикенда. Едно от редовните му възражения срещу нейната работа беше закъсняването вечер и задълженията, преливащи се в събота и неделя, което за него не важеше.

– Какво? – попита, като осъзна, че Страйк й е казал нещо.

– Казах, че ги олицетворяват с лош късмет, нали? – повтори Страйк, докато се отдалечаваха от пъба.

– Кои?

– Белите коне. Нямаше ли пиеса, в която те се явяват като зла прокоба?

– Не знам – отвърна Робин и смени скоростите. – Но пък Смъртта язди бял кон в „Откровения“.

– Блед кон – поправи я Страйк, като свали стъклото, та да може отново да пуши.