Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Черкасов ли? Да, помня го — кимна Нина Кривцова, след като изслуша въпроса на Юра. — Този, когато изгониха за хомосексуализъм, нали?
— Същия. Добре ли го познавахте?
— Не, почти никак не го познавах. Тоест знаех, че има в курса такъв студент и как изглежда, но не сме били в една компания.
— А познавахте ли момичето му? Струва ми се, че също се е казвало Нина.
— Ами, какво говорите — засмя се Кривцова. — Изобщо не се казваше така. Разбира се, че я познавах. След изгонването на Черкасов тя стана знаменитост, само дето не я сочеха с пръст.
— Почакайте — Коротков застана нащрек, — не съм сигурен, че говорим за една и съща студентка. Казаха ми, че се е казвала Нина.
Той извади голямата групова снимка и я показа на Кривцова.
— Ето този е Михаил Черкасов. А ето черничкото момиче до него. За него ли говорите?
— За него. Каква Нина е това?
— Ами коя е?
— Това е Яна. Яна Бергер.
— Но на мен ми казаха, че името й е Нина — упорстваше Коротков, като разбираше вече, че всичко свърши. Той изпитваше такова облекчение, такава с нищо несравнима радост от неочаквано настъпилата развръзка, че дори се страхуваше да си признае успеха. „Няма такова животно — хрумна му, — спя и сънувам всичко.“
Ченгетата се занимават едновременно с няколко престъпления, това е в реда на нещата. И Миша Доценко заедно с работата по делото на Черкасов имаше множество други задачи, в това число и свързани с разработката на издателство „Шерхан“. Прието е обикновено да се започва с най-слабата брънка и на него му се струваше, че това е любовницата на генералния директор на издателството Кирил Есипов. Преди да се запознае с нея, Доценко реши да понаблюдава момичето отстрани и може би за начало да пообщува с някого от обкръжението й, за да научи повече за Оксана, да събере предварителна информация и на тази основа да разработи комбинацията „завоюване на доверие“. Първите два дена наблюдението на дългобедрата манекенка не донесе нищо интересно. Оксана излизаше от къщи само следобед, срещаше се с Есипов, отиваше на репетиции, снимки и ревюта, вечерта се срещаше отново с Есипов. Първия ден тя нощува при него, на втория ден — в дома си. Затова пък на третия ден Доценко я видя със сътрудника от данъчната полиция Устинов, същия, чрез когото Миша се опита да изясни финансовото положение на „Шерхан“. Това обстоятелство зарадва Доценко. Изглежда, интересът на криминална милиция към издателството не е останал без вниманието на данъчната полиция и те от своя страна също са започнали оперативна разработка. Нещо повече, фактът, че данъчната полиция е започнала от Оксана, както и самият Доценко, свидетелства, че и те смятат момичето за най-слабата и затова най-перспективна брънка за получаване на информация.
— Данъчна полиция? — замислено повтори Настя, когато Доценко й съобщи, че е видял Оксана заедно с Устинов. — Много любопитно. Трябва да се срещна с него. Тъкмо с данъците имат големи проблеми, ако изобщо разбирам нещо от живота. Май ще мога да бъда полезна на другаря Устинов и да се надяваме, че и той ще ме зарадва.
Но я очакваше разочарование. Устинов страшно се учуди на нейното посещение и още повече на въпросите й.
— Но един ваш сътрудник вече идва при мен — каза недоумяващо той. — И аз му обясних, че за съжаление нямам нищо срещу „Шерхан“. Освен дето им имам много голям зъб, разбира се — добави той с усмивка. — Те работят много чисто, няма за какво да се хване човек. Казах на вашия колега, фамилията му е Доценко… Доценко ли беше? Не съм сгрешил? Та му казах, че навремето направих доста усилия, за да открия нещо нередно в издателството, но нищо не излезе. И не съм се занимавал повече с тях.
— Извинете — промърмори Настя, — просто помислих, че може би имате нещо ново. Те със сигурност въртят незаконни тиражи, и то в големи количества. Нима не сте открили дори това нещо?
— Уви — вдигна рамене Устинов. — Уверявам ви, това е първото, което ми хрумна преди време. Та аз не съм раснал в саксия и разбирам едно друго от издателска работа. Най-напред проверих тъкмо за незаконни тиражи. Там няма нищо. Не мога да се закълна, че в „Шерхан“ работят само честни момчета, но нямат груби и явни нарушения, това е съвсем сигурно. А откъде идват подозренията ви, че имат незаконни тиражи?
В този момент Настя започна да се вижда в собствените си очи като глупава, наивна и прекалено мнителна. Къде се пъха? Нейната работа са труповете, убийствата. Мъст, ревност, корист, завист и прочие силни емоции. Никога не се е занимавала с финансови документи, сметки, платежни нареждания, товарителници и нищо не разбира от такива неща. А още по-малко пък разбира от полиграфия и издателска работа… Има специалисти, които са се усъвършенствали по тия въпроси и щом казват, че няма нищо, във всеки случай нещо такова, за което можеш реално да се захванеш и от храста да изскокне криминална история, значи — няма. И няма какво да играе на Еркюл Поаро и по съвместителство на мис Марпъл.