Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Знаете ли, познавам малко един от преводачите, който работи за „Шерхан“, затова знам, че поне една книга е била пусната след изтичането на срока за превода. Това е всичко. Но сигурно не съм разбрала нещо добре.
— Най-вероятно е така — съгласи се Устинов. — Често се създава такова впечатление, когато по една или друга причина изготвянето на тиража са забавя. Срокът по договора изтича, а тиражът не е готов. Докарват го от печатницата буквално месец-два преди да е изтекъл срокът по договор, и естествено, че за толкова кратко време издателството не може изцяло да продаде книгата. Разбира се, ако се придържаме стриктно към буквата на закона, това е нарушение, защото правото за разпространение на тиража изтича едновременно с всички останали права, получени от автора или преводача. Но в тези случаи ние, естествено, си затваряме очите. Тиражът е отпечатан законно и в договорените размери, платен е данък върху печалбата, а забавянето на тиража — това са извънредни обстоятелства. Например в печатницата е имало пожар или камионът, с който са карани книгите, е катастрофирал. Издателството и така търпи загуби, за какво да го наказваме допълнително, като му забраним да разпространява тиража? Не е справедливо. Или вие не смятате така?
— Прав сте. Не бях помислила за това — призна си Настя.
— Да, за това никой не мисли, ако не се занимава с издателски проблеми — засече я Устинов. — Уверявам ви, много неща, които през погледа на дилетанта изглеждат нарушение, фактически си имат напълно законни основания и обяснения. Можете да ми вярвате.
„Добре тогава — мислеше Настя, като се връщаше в службата си. — Нека данъчна полиция да няма претенции към тях. Аз все пак ще ги разоблича. Защото вече знам каква игра водят. Всичките им пари са внесени по европейски и американски банки, но аз ще докажа откъде се вземат парите. Защото са толкова огромни, че заради тях може да се извърши убийство. И печалбите от незаконните тиражи просто са детинска игра в сравнение с тези суми. А главното — в сравнение с тайната, за опазването на която се плашат.“
— Ще трябва да ви огорча, Мишенка — каза тя на Доценко, когато вечерта той се появи на „Петровка“. — Припознали сте се. Устинов не познава любовницата на Есипов и изобщо не се занимава с „Шерхан“. Добре ли огледахте мъжа, когото сте видели с Оксана?
— Да, стори ми се, че това е именно Устинов — смути се Доценко. — Вярно, бях доста далеч от тях… Нима съм сгрешил?
— Излиза, че да — кимна тя. — Спомнете си колко много сходни на вид момчета минават пред очите ни около делото на Черкасов. Който ги познава добре, няма да ги обърка, а който ги е виждал един-два пъти, съвсем спокойно може да обърка едно с друго. Външността на хората наистина не е толкова разнообразна, както си мислим понякога, и грешките в разпознаването са по-чести, отколкото би ни се искало. Не се ядосвайте. Между другото мъжът, който прилича на Устинов, трябва непременно да се намери. Това е подходът към Оксана и може би и нишката, ако тя изневерява на Есипов, но не иска Кирил да научи.
„Да се намери мъжът, приличащ на Устинов“ означаваше, че отново ден и нощ трябва да се следи Оксана, докато тя отново се срещне със своя познат. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Защото времето върви неумолимо, престъплението не е разкрито, затова пък се извършват нови убийства, по които трябва да се работи, а личният състав от оперативните отдели кой знае защо няма навика да се размножава с просто деление. Хората остават все толкова, а работата се увеличава. При такива условия е непростима глупост и да пилееш време и сили за тъпо ходене по петите на хубавата манекенка и да чакаш кога ще се срещне с един от познатите си. Ситуацията трябва да се вземе под контрол и напълно да се владее, едва тогава ще се появи поне надеждата, че ще направят нещо в разумни срокове.
Докато разработваше връзките и обкръжението на Марина Собликова по прякор Газелата, Миша Доценко намери едно умно момче, което естествено знаеше, че не е красиво да се краде, но пренебрегваше знанието, понеже знаеше и друго не по-малко полезно нещо: ако дружиш с милицията, е, ако в краен случай не се караш открито с нея, тогава може и да крадеш, стига да не ставаш нагъл. Това момче със странен прякор Иконата, нямащ нищо общо с джебчийските му пристрастия, се поопъна от приличие и се съгласи да работи за Доценко. Наистина честно предупреди, че е свързан с още двама оперативни служители, единият от които работи в окръжно управление на вътрешните работи, а другият — в министерството.